МОЯТ БЛОГ 2021.09.07 – През дълбоката клисура на Искъра до Дядо Йоцо

ПЪТЕШЕСТВИЯ, ЛЕГЕНДИ, ДУХОВНОСТ И ВЯРА

ПРИЯТЕЛИ, Вие също може да споделите Ваши пътешествия, преживявания или спомен. Интересен разказ за стари времена или легенди. Аз ще ги побликувам от Ваше име на сайта. Нека тези преживявания и места, които сте посетили да достигнат до повече хора.

Изпратете Вашите истории и снимки на имейл – ogipaint59@abv.bg

Днес искам да Ви разкажа за едно любимо мое място:

Искърското дефиле и паметникът Дядо Йоцо Гледа.

Пътят лъкатуши през пролома, образуван от река Искър и рисува невероятно красиви места. Цялото дефиле е изтъкано от невероятната си природа. Лакатнишките скали, пещера Темната дупка или водопад Скакля и разбира се паметника дядо Йоцо гледа.

ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА

Прекрасен разказ от класическия български писател Иван Вазов, публикуван в сборника „Видено и чуто“ през 1901 г.

Главният герой в разказа Дядо Йоцо е сляп старец, живеещ в Искърския пролом, който с умиление проследява прокарването на железницата през трудния терен. С христоматийната си реплика „Гледам българското!“ той става символ на наивния „сляп“ патриотизъм.

 От тогава неговото любимо място за стоене беше скалата на петдесетина крачки от държавата му, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа.

 

От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше гълчът, пукотите, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движението, смесения шум от усилията на гигантското дело.

 

Железницата се свърши и заработи. Дядо Йоцо чу с трепет първите писъци на свирката на паравоза, трещенето на колелата по релсите.

 

Пищеше и трещеше „българската железница“! Той сякаш оживя, възроди се.

 

Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устието.

 

Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за „българското“ време. Както преди нищо не наумяваше в селото за него: само „свирката“ му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа…

 

Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.

 

Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено:

– Дядо Йоцо гледа …

 

Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.

 

Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите…

 

Честит слепец!

 

Често някой нов кондуктор, учуден, че вижда все на същия час на канарата един старец, който маха с шапка към летящия влак, запитваше на ближната станция селяните, що се качваха в третия клас:

 

– Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?

 

И селяните отговаряха обикновено:

– Не бе, дядо Йоцо гледа …

 

* * *

 

 Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.

 

Но той го завари умрял там с шапка в ръка.

 

Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България…

През 2005 г. на скалите край село Очин дол е издигнат паметник на Дядо Йоцо. Негови автори са скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Идеята е на Огнян Петров, който родом е от същото село, а местните са горди, че родното им място се превръща в популярна туристическа отбивка.

 

Изработен от бял врачански камък Дядо Йоцо е вперил незрящ поглед към железницата, която очаква да мине по линията София-Мездра. Макар и сляп, дядо Йоцо успява да „види“ бъдещето на родината чрез духовната светлина на своята вяра в българското.

Мястото е предпочитано заради прекрасната гледка, откриваща се от мястото на паметника – към Искъра и разбира се железопътната линия, по която и до днес преминават влакове, а локомотивите подсвирквайки весело поздравяват пътниците от София до Мездра и обратно.

 

Погледът потъва в безбрежната зеленина, а в контраст с нея са цветните, добре поддържани градини в комплекса „Дядо Йоцо гледа“.

Пътувайки през Искърско дефиле, не пропускайте мястото, от което слепият герой на Вазов „гледа“ с умиление към новата железница, споделяйки възторга си с репликата „Гледам българското!“.
От скалите, преди най-високото село във Врачанския Балкан, като на длан се разкрива най-красивата част на Искърското дефиле с минаващата в ниското жп линия.

Местните жители на село Очин дол с гордост разказват, че именно тук Иван Вазов е черпил вдъхновение за разказа си „Дядо Йоцо гледа”, публикуван в сборника „Видено и чуто“ през 1901 г.

КАК ДА СТИГНЕМ ДО ПАМЕТНИКА

Малко преди село Очин дол, по основния път от София към Мездра има отбивка, която няма как да пропуснете. Свийте наляво и продължете по криволичещият път нагоре. След по-малко от 5 минути стигате до паркинга на едноименната механа, където може да похапнете. Когато стигнете голямата беседка, разположена непосредствено под паметника ще се насладите на прекрасна гледка към Искърското дефиле.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около паметника е оформен малък комплекс с панорамна беседка и алеи за разходка. Има и механа със семпло меню от традиционни български ястия.

До механата е обособен неголям паркинг, а срещу него, на стръмна полянка, местният самоук дърворезбар Недялко Атанасов е подредил своите дърворезбовани скулптори на животни.

От паметника тръгва и кратка екопътека с табелка „Горски кът“, по която ще стигнете до друга дървена беседка в гората.

Цялата територия около паметника е облагородена и пригодена за разходки и туризъм.

ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ

Искърският пролом или Старопланински пролом на река Искър, най-дългият и най-впечатляващият пролом в България с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.

Той е истинска перла в туристическата огърлица на България, чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина.

Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми.

Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.

В Искърския пролом има интересни места за туризъм – множество различни скални образувания, карстови форми и други. По важните туристически обекти в него са:

През дълбоката клисура на Искъра до

„Дядо Йоцо”

Вазовата екопътека и водопадът

„Врачанска Скакля”

Черепишки манастир „Успение Богородично“

Лютибродският, скален феномен – РИТЛИТЕ

Легенда за съкровището на ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Карстов извор „Житолюб”

Манастир „Рождество Богородично“ (Седемте престола) – перла в полите на Балкана

Пещерата „Темната дупка”

Карстовият район с пещерите около село „Зимевица”

Лакатнишките скали

Още интересни маршрути, любопитни места, древни легенди и мистерии в България ще намерите в:

Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват!  Амин!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

2 Comments

  1. Цветанка Димова

    Респект и уважение!

    Страхотно!

    Благодаря за емоцията, мъдростта и посланието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.