ПЪТЕШЕСТВИЯ, ЛЕГЕНДИ, ДУХОВНОСТ И ВЯРА
ПРИЯТЕЛИ, Вие също може да споделите Ваши пътешествия, преживявания или спомен. Интересен разказ за стари времена или легенди. Аз ще ги побликувам от Ваше име на сайта. Нека тези преживявания и места, които сте посетили да достигнат до повече хора.
Изпратете Вашите истории и снимки на имейл – ogipaint59@abv.bg
Осеновлашки манастир "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"
by Ogi Novakov 17.08.2021 07:44
(Седемте престола) перла в полите на Балкана
Красотата на цялата местност и самата обител грабнаха и плениха погледа и сърцето ми завинаги.
Духовно спокойствие усетих влизайки в самия манастир “Седемте престола”.
Тишината и най-вече гостоприемството на четиримата монаси, които се грижат и подържат Духовното място издържало на времето ме подтикнаха да поговоря с тях за манастира.
Така се потопих в историята на древната обител…
7 параклиса, 7 престола, 7 боляри, 7 войводи, 7години изгнание
През 1849 г., по времето на големия родолюбец игумена йеромонах Христофор, за децата от селата на Ржана било открито килийно училище.
По време на храмовият празник Рождество Богородично на 8 септември със запалени фенери се стичат на поклонение в манастира стотици миряни от околните села.
Празникът се е превърнал в панаир.
” Ще стана раничко в зори, ще се прекръстя и помоля,
и моят дух ще се смири: – да бъде Божията воля!
На къра ще изляза, там ще найда Божията нива
и житните зърна ще ям и от росата ще отпивам.
И може би ще ме съзре Христос, край него като мина.
И всичко той ще разбере!
И ще ме викне, като Рут глава на неговия скут
да сложа и да си почина.“
Змей Горянин, из “Майчина вяра”
Поетът е погребан зад олтарната абсида на манастирската църква
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Манастирът “Седем престола” е разположен в един от прелестните кътчета на живописната Средна Стара планина на изток от Врачанския балкан, под връх Измерец (1492 м) и е заобиколен от вековни гори и под старата римска крепост “Калето”. Разположен на 5 километра южно от гара Елисейна. Изграден е на една от извивките на река Габровница в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население “Латинско кале”.
Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност, а също и за художествен паметник
Намира се на 86 километра на изток от София по пътя за гр. Мездра през Искърския пролом.
Когато стигнете до гара Елисейна се завива на дясно по тесен асфалтов път към село Еленов дол.
От гара Елисейна до манастира разстоянието е 10 км.
До “Седемте престола” може да се отиде с автомобил от гара Елисейна в Искърското дефиле. Тя е на 74 км от София и на 46 – от Мездра. Не забравяйте, че на тази гара спират само пътническите влакове.
Разстоянието до манастира е около 10-12 км.
Всяка вечер до него отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове.
Нашата пътека пресича моста над река Габровница и бързо набира височина. Въпреки стръмнината й пътят е приятен. Минава през гъсти гори, които на места се редуват с поляни, от които се откриват великолепни гледки.
За около 3 часа не особено бърз ход се стига до хижа “Тръстеная”, разположена на пътя към село Лакатник на височина 1130 м. Тя също предлага отлични възможности за пренощуване. Тези, които се страхуват от изкачването, могат да дойдат в хижата направо от гара Лакатник през едноименното село, сгушено под вр. Яворец. Този път е дълъг 14 километра, които могат да се намалят значително, като се използва пряката пътека. От нея се откриват красиви гледки към прочутите Лакатнишки скали.
Има и автобус. Хижа “Тръстена” е пункт от европейския маршрут “Е-3”. Близо до нея има две полупресъхнали езера с обрасли с тръстика брегове, където рибарите могат да си опитат късмета.
ЛЕГЕНДИТЕ РАЗКАЗВАТ:
Предполага се, че манастирът води началото си от езическо капище, което се е намирало в крепостта “Калето”, превърнато през IX век от славяните в църква “Свето Благовощение”.
Капище (още свентило, кумирьница, капищьница, трэбище) се наричали свещените места на прабългарите в предхристиянската епоха.
Друго предание казва, как седем боляри създали седем красиви селища в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Железна и Лакатник.
Свързва се и с името на цар Петър Делян и въстанието му през 1040 година срещу византийците.
При нахлуването на печенегите неговия брат с монашеско име Георги и по-големият – Дамян решили да построят манастир, който нарекли Седемте престола. Двамата станали манастирски ктитори. Говори се, че самият Петър Делян е завършил живота си и погребан тук.
Според друга легенда обаче, по-предпочитана от местните хора Светата обител, която е една от многото по нашите земи, разрушени по заповед на султан Махмуд Безбожния през XVIII век, е възстановена от легендарният, прочут Вълчан войвода (син на осеновлашкия старейшина Деян Пандурина, родом от Осеновлак, където бил овчар), възмутен от безчинствата на турците, изоставил стадото и станал хайдутин – съратник на легендарния поп Мартин. Четата била страшилище за османлиите, от които хайдутите взели голямо имане, което заровили някъде в Балкана.
ЗЛАТОТО НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА
Преди време, когато за първи път заразлиствах пожълтелите, иманярски ръкописи на бай Марин Чонов от махала Стругът в полите на Троянския балкан – Стара планина, до Троянския манастир, имах чувството, че съм попаднал в древният свят на вълшебни приказки, в които млад юнак броди из планинските дебри и разчита изсечените по скалите нишани, преодолява хитро скроените капани, отстранява от пътя си ламята и преминал успешно всички изпитания заслужено достига до несметното, трупано в продължение на десетки години в тайна пещера съкровище.
Легендите разказват
На Чемерикова поляна навръх Петровден се събрали 7 от по-известните воеводи и съединили четите си. За баш войвода избрали най-личния от тях – Вълчан, а ум и дясна ръка му бил начетеният поп Мартин. Хайдутите положили тежък обет за вярност и се зарекли да натрупат несметни богатства.
Иманярите говорят за някакво писмо, останало от Вълчан войвода, в което се описват хайдушките “трезори” в “Общата Маара”…
Описанието на пещерата и скритите в нея съкровища според едно писмо от 12 юни 1758 г., подписано от войводите Вълчан и поп Мартин, се предава от ръка на ръка вече десетки години. Точно това писмо ни кара да … повече за Вълчан войвода и скритото имане прочетете на страницата: “ЛЕГЕНДА ЗА СЪКРОВИЩЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА” натиснете тук 
ЗАЩО „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА“:
Светата обител е едно от чудесата на България. Софийската КРЪСТОВА ГОРА. Когато разговарях с един от монасите той ми каза, че при създаването направили църквата така, че да има по олтар за всеки. Всеки престол е посветен на български светец и има отделен параклис с иконостас и стенописи. Четирите основни олтара образуват кръст, като са отделени от главната зала с вътрешни стени.
Особен интерес в манастира представлява църквата. 
Нейният план се среща рядко по нашите земи. Всъщност тя е от провинциалната, опростена разновидност на вписаните в квадрат кръстокуполни сгради. На запад наосът е предшестван от триделен притвор. Заедно със самостоятелно обособените четири междурамия двете странични помещения в притвора и главният олтар образуват общо седем култови помещения. Апсидките на шестте странични олтара, отделени от наосите чрез малки дървени иконостаси, са издълбани в дебелината на съответните им източни стени.
Главният кръстовиден наос е покрит с два пресичащи се полуцилиндрични свода. В пресечището, стъпил върху арките на издаващите се между тях пандантиви, ляга нисък подкуполен барабан.
Храмовата икона “Рождество пресветая Богородица” някога е донесена от Атон. В центъра е уникалният полюлей “Хоро”.
Централният престол е посветен на иконата Рождество Пресвeета Богородица-Осеновлашка. Иконата има интересна съдба – донесена е от Света гора при основаването на манастира. Тя е най-старата в обителта, от XI век. През XIV век е била взета и пренесена в Рилски манастир от жената на султан Баязид I (1389-1402). После е върната отново в “Седемте престола”.
Вторият престол – вдясно на централния – е посветен на светите мъченици за вярата и родинага – седемте братя Макавееви. В деня на техния празник се прави водосвет и се ръси за здраве.
Третият престол – в ляво от централния, в горната част на храма – е посетен в чест на свети Първомъченик и архидякон Стефан.
Четвъртият престол – на дясно в храма , към входа – е в чест на свети Седмочисленици: Методи, Кирил, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий.
Петият престол – на ляво в храма – е в чест на светги Безсребърници Кузма и Дамян.Той е посветен на тях от основателя на манастира игумена йеромонах Гаврил Дамян. Иконостасът е с хубава дърворезба, запазена от стари времена.
Шестият престол – на дясно, в началото до входа – е посветен в чест на свети Архангел-Гаврил – патрон на основателя на “Седемте престола”, йеромонах Гаврил – първият игумен на манастира.
Седмият престол – на ляво в притвора – е посветен насвето Благовощние Пресвятая Богородаца, за възпоминание на малката църква от крепостта “Калето”, послужила като основа на манастира.
През 1799 г. на посещение тук е светецът Софроний Врачански. По негова идея в двора има изработени камбани с две клепала – дървено и желязно.
В двора, в задната част на манастира, е гробът на популярния за времето си писател Светозар Димитров – Змей Горянин. Бил е много близък приятел на Елин Пелин.
ДА ПОМЕНЕМ ЗМЕЙ ГОРЯНИН
Разгледайте внимателно манастира. В неговия двор зад черквата е гробът на известния наш детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.). Той е автор на 50 книги и брошури.
Змей Горянин e български писател и преводач, е роден на 11 януари 1905 година в гр. Русе. Сътрудничи на списанията “Хиперион”, “Българска мисъл”, на вестниците “Литературен глас”, “Светлоструй”, на седмичните литературни страници на ежедневниците “Зора”, “Време”, “Пладне”, “Земеделско знаме” и други.
През 1944–1945 г. е обвинен от Народния съд във “великобългарски шовинизъм”, поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Книгите му попадат в “Списъка на фашистката литература” и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира.
“Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир”.
Това четиристишие стои на надгробния камък на Светозар Акендиев Димитров (Змей Горянин) в манастира “Седемте престола”.
Една трагична човешка съдба и един изпълнен с любов към Бога творчески път завършват в малката обител, сгушена в Стара планина, близо до Елисейна.
“О, дивен час на тишини и мир,
когато бавно гасне светлината!
Забравеният древен манастир
се слива с нощта и планината”
(18 юли 1951 г. “Вечер в Седемте престола”)
"КЛЕПАЛОТО БИЕ"
Тук в манастира многократно е идвал народният поет Иван Вазов.
Запленен от омайната му красота и от сладкодумните разкази и приказки, написва знаменитата и безсмъртна балада “Клепалото бие”. Възпламенителни и емоционални са нейните думи:
Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.
И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел, за служба, в зори…
Ехтяли долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.
И радостно будел в покоя им вечни
пустинните горски приветният звук,
и селяни прости от близки, далечни
села на молитва се стичали тук.
И много години в усои нечути
клепалото биел калугерът стар,
но лош ден настанал: неверници люти
земя ни сторили я плен и пожар.
Дошли с меч и огън и в туй място диво,
далечно, в неделя света, по зори –
току-що клепало забило гръмливо.
Избягали старци във пусти гори.
Стоял, не побягнал монахът пречестни,
и следвал да удря клепалото пак.
Ехтяли долове от глас благовестни –
за срам и за чудо на божия враг.
Загинал монахът под меча душмански,
на служба господня остал до конец,
не трепнал духът му от страх агарянски,
приел за Христа мъченишки венец.
И скоро, ограбен, пламнал мънастиря.
Млъкнала навеки молитва света.
От божия дом не остало ни диря…
Един спомен мътен остал на света.
Един само спомен и чудо незнайно:
тук всяка неделя, по тъмни зори,
гласът на клепало разнася се тайно
по ближни долове, из глухи гори.
И селянин сепнато очи застреля,
прекръсти се бързо, нататък завий
и плахо се шушне: – Света е неделя!
Калугерът божи клепалото бий!
Юли, Седем престола
Иван Вазов
От сборника “Скитнишки песни”
Четейки редовете, като че ли чуваш звука на клепалото, което старият монах, съсечен от агарянски меч, продължил да бие и след смъртта си, за да пробужда християнската вяра.
А клепалото си е тук от 1799 г. до ден днешен.
ТАЙНИТЕ НА РЖАНА ПЛАНИНА
Планината Ржана е малък, но ясно обособен дял на Западна Стара планина. Искърският пролом я отделя на север от Врачанската планина, а реките Габровница и Милковица – от Голема планина и Мургаш.
По римско време през Ржана е преминавал важният път, свързващ Дунавската равнина със Софийската котловина. През нея е бил и пътят на Ботевите четници.
Районът предоставя възможности за излет през чудно красиви немного високи върхове, запазени вековни гори, а от високите му части се откриват великолепни панорами към Стара планина.
Светини и история привличат туристите, но малцина знаят, че мястото, където се намират два малки, но знакови за българската история манастири – Черепишкият и Осеновлашкият, се нарича Ржана планина.
Освен поклонници, тук идват най-често заклети пътешественици, за които няма непознати кътчета у нас.
Планинари, приели за предизвикателство да не оставят нито един непокорен връх. И … търсачи на съкровища.
В Ржана планина особено си струва да посетите прочутия осеновлашки манастир “Света Богородица”, вдъхновил Вазов за прекрасната балада “Клепалото бие”. По-популярното му име сред населението е “Седемте престола” заради седемте параклиса на манастирската черква. Подобно пространствено оформление не се среща никъде в България.
Според географското описание, Ржана е в северния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина, между Искърския пролом и Ботевградската котловина. На запад и югозапад граничи с долината на река Габровница /приток на Искър/. На изток са долината на Малката река, както и седловина, висока 567 метра, която го свързва с планинския рид Гола глава на Предбалкана. Най-високата точка е връх Козница / 1636,3 метра/, разположен в южната част, на около 2 км от село Осеновлаг.
ЖИВОПИСНИ КАРТИНИ ОТ ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ
Искърският пролом или Старопланински пролом на река Искър, най-дългият и най-впечатляващият пролом в България с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.
Той е истинска перла в туристическата огърлица на България, чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина.
Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми.
Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.
Искърският пролом чудотворни места за туризъм – множество различни скални образувания, карстови форми и други. По важните туристически обекти в него са:
През дълбоката клисура на Искъра до
„Дядо Йоцо”
Вазовата екопътека и водопадът
„Врачанска Скакля”
Боже, колко е хубав този пусти ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР!
Лютибродският, скален феномен – РИТЛИТЕ
Легенда за съкровището на ВЪЛЧАН ВОЙВОДА
Карстов извор „Житолюб”
Манастир „Рождество Богородично“ (Седемте престола) – перла в полите на Балкана
Пещерата „Темната дупка”
Карстовият район с пещерите около село „Зимевица”
Лакатнишките скали
Вижте още мои картини :
КАРТИНИ МАСЛЕНА ЖИВОПИС
© художник Оги Новаков
Още интересни маршрути, любопитни места, древни легенди и мистерии в България ще намерите в:
Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват! Амин!
Ще съм благодарен да споделите за моето творчество с Ваши приятели!
Всички, на които им допадат моите картини, могат да ми изпратят покана за приятелство. С радост ще приема.
Това е моята страница във Фейсбук https://www.facebook.com/Ogi.Novakov.Art/
Благодаря, че написахте коментар! Вашето мнение е наистина ценно за мен, повярвайте!
Ще съм много благодарен да изкажете Вашето впечатление и Ваши предложения.
Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате. Ще се радвам да помогна!