ПЪТЕШЕСТВИЯ, ЛЕГЕНДИ, ДУХОВНОСТ И ВЯРА
ПРИЯТЕЛИ, Вие също може да споделите Ваши пътешествия, преживявания или спомен. Интересен разказ за стари времена или легенди. Аз ще ги побликувам от Ваше име на сайта. Нека тези преживявания и места, които сте посетили да достигнат до повече хора.
Изпратете Вашите истории и снимки на имейл – ogipaint59@abv.bg
by Ogi Novakov 18.09.2021 07:44
Приказната местност разкрива красотите си на пътуващите във влака през Искърското дефиле между два тунела само за няколко секунди. Дълбоки урви и високи скални венци крият красиви меандри на реката, по чиито брегове се гушат красиви слънчеви поляни.
Заслужава си да дойдете тук и да поскитате из това чудно място. Само на 85 километра от София, за да видите местата, наричани от Алеко Константинов “Българската Швейцария”.
Те са вдъхновили Вазов да напише през 1899 г. великолепния разказ “Една българка” и поетичния цикъл “Скитнишки песни”.
Знаменитият географ, пътешественик, художник и разузнавач Феликс Каниц (1829-1904) също бил пленен от красотата на Стара планина край гара Черепиш. Той описал в трудовете си целия район и го изрисувал в три гравюри.
” И в божий храм неръкотворни,
пред туй величье чародейно,
пред тоя мир светлив, просторни –
коленичих благоговейно.
И дълги, дълги там минути
молих се, в вдъхновенье нямо,
слова дълбоки и нечути
устата ми шептяха тамо.“
Иван Вазов, из “Скитнишки песни”
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА МАНАСТИРА
Ако не сте попадали в приказния свят на Искърското дефиле, непременно трябва да посетите това удивително кътче на страната ни. Река Искър е прорязала Стара планина и е образувала красив пролом – Искърското дефиле. Това прекрасно място се намира в западната част на старопланинската верига и започва още от Софийската долина.
Черепишки манастир “Успение Богородично”
Черепишкият манастир се намира на 85 километра от София в Искърското дефиле, малко повече от 1 час път с кола по главния път за Мездра. Манастирът е много близко до главния път – на около 500 метра. Отбивката за манастира се пада в ляво от пътя.
ЧУДЕСАТА В ХРАМА
Черквата “Свето Успение Богородично”. Тя е и най-старата сграда в манастира. Стените й са с дебелина около един метър. Преди трийсетина години, по време на реставрация, в черквата са открити стенописи на Свети Пимен Зографски – известен живописец и книжовник от XVII век. Затова и параклисът й носи неговото име. Гробът на зографа също се намира в манастира. Монаси разказват, че на него се случват чудеса…
Иконостасът на храма е дело на майстори от Тревненската школа. А стенописите в централната й част – на Йоаникий Попвитанов – монах от манастира.
Светите безсребреници – Козма и Дамян
В черквата “Свето Успение Богородично” се съхраняват мощи от Светите безсребреници- лечители Козма и Дамян, които лекували хората даром. Светците Козма и Дамян са братя и са родени в Мала Азия. Насърчавани от своята майка-християнка, те се посветили на вярата, изучили целебните свойства на билките и станали лечители.
Заради прилежанието и благочестието си били надарени от Господ да “лекуват хора и животни” и да правят чудеса. За своята работа те не вземали никакви пари или дарове и затова още приживе хората ги нарекли “безсребърници и чудотворци”. Те се честват от православната църква на 1 ноември. Безсребърниците са закрилници на тежко болните.
Много от вярващите християни опират челата си на ковчежето с мощите на лечителите и молят отец Харитон да им почете молитва за здраве и изцеление от болестите. Стотици са свидетелстват, че получават облекчение на болките, а някои и пълно изцеление.
ЧЕРЕПИШКОТО ЕВАНГЕЛИЕ
Черепишкото четвероевангелие е един от най-старите и ценни ръкописи на Българската православна църква. Съхраняваният във Врачанския исторически музей оригинал, шедьовър на християнското калиграфско изкуство, е прославил страната зад граница, но за него у нас малко се знае.
Донесено от Атон от самия Пимен Зографски, за да стане непрестолно евангелие на обновения от него Черепишки манастир (1612 г.).
Обковът е дело на майсторите от Чипровската школа Никола и Пала.
ЛЕГЕНДА ЗА РАШИДОВАТА КЪЩА
Вдясно от черквата в двора на Черепишкия манастир е построена Рашидовата къща.
… Много легенди се разказват за нея. – започна разказът си един калугер от манастира.
– Къщата е построена мно-о-о-го отдавна, правил я е Рашид бей – врачански управител. Щерка имал тоя Рашид бей, млада и хубава, ей, ама много хубава.
И като си помагаше с фолклорни сравнения и святкаше с очи, калугерът описа много подробно бялото лице и стройната, кръшна снага на момичето …
– Та ти казвам, голяма хубавица била тая Зехра – така я викали – ама немала късмет, щото се разболяла. Неверна болест било то и момичето вехнело и гаснело из ден в ден, а от сърцето на Рашид бей кръв капело, като гледал как щерка му си отива и нищо не може да й помогне. Всичко опитал беят, чак от Анадола молли и хекими повикал, давал мило и драго на тоя, дето ще я излекува.
А моллите вадели от своите бездънни торби Корана, хекимите своите илачи от седем вери треви и билки и правели каквото можели и каквото не можели, ама всичко било напусто …
– Тогава при бея се явил непознат калугер и му казал, че ако иска да излекува момичето, трябва да го прати в Черепишкия манастир.
Рипнал гневен Рашид бей, къде се е чуло и видело такова нещо, ама калугерът си заложил главата и беят, като размислил, кандисал, щото, кога е на зор, човек и за сламка се хваща …
Спрял един ден Рашид бей коня пред манастирската порта, повикал игумена отвън и там му казал всичко, каквото требвало да му каже. Игуменът изгубил и ума и дума, а ръката му треперела като се кръстел:
– Боже, опази, жена в Светата обител и на всичко отгоре неверница.
Но беят отново му казал, каквото требвало да му каже и той склонил.
Огледал се тогава Рашид бей наоколо, видел високата скала досам манастирската ограда и вдигнал ръка:
– Каменни стъпала ще изсека в скалата от долу до горе и там ще направя къща, а долу стража ще има, та пиле да не може да прехвръкне, камо ли човек да мине.
И дошли майстори – дюлгери и камънари, извадили сечива от торбите и така се развъртели, че пушек се вдигал от скалата и докато манастирските братя се усетят, къщата била готова.
– И с Божията помощ чудото станало – продължи калугерът. – Свето било това место и като поживяла там някое време, Рашидовата щерка се излекувала и си отишла поживо-поздраво, а Рашид бей, от благодарност и за спомен подарил къщата на манастира.
ХАРИЗВАНЕ
Една от традициите, „харизването” на деца, е свързана с вярата в чудодейната животворна сила на светата обител – Божи дом. Младите майки са донасяли една-две годишни рожби и са ги „харизвали” (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. Преди годежа са ги откупували. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над десет хиляди „харизани” от повече от сто населени места от цялата страна
ЕДНА БЪЛГАРКА
Място привлича и Иван Вазов. В Черепишкия манастир днес има музеен кът и надпис: „Любимата тераса на патриарха на българската литература”. В района на светата обител се развиват събитията от известния разказ на Вазов “Една българка”.
След обяд на 20 май 1876, ден, в който Ботевата чета беше разбита при “Вола” във Врачанския балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря, командувана от свирепия черкезки първенец Джамбалазът, баба Илийца от село Челопек тръгва към Черепишкия манастир.
“Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро на манастира. На гърдите й стоеше полуживо двегодишното и унуче, сираче, болно от две недели насам. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета, ни хекиминът във Враца. Чете му и попът селски: не помогна нищо. Остана й най-после надеждата на света Богородица. „Да му се чете на детето в манастира, да му се чете!“ Тъй ѝ казваха и селянките. Когато го видя следобед, тя се уплаши: то приличаше на мъртво. По-скоро! Дано света Богородичка даде помощ…
Но когато минуваше из церовата гора, та да слезе към Искъра, из нея излезе някакъв момък в чудати опнати дрехи с ширити по гърдите и с пушка; лицето му беше измахнато и бледно.
— Бабо, хляб! Умирам от глад! — каза той, като ѝ препречи пътя.
Тя веднага се сети: „От о н и я е, дето ги гонят сега!…
— Боже господи!“ — пошушна си Илийца уплашена.
Тя потърси в торбата и видя, че е забравила да вземе хляб: само сухи корички, останали на дъното. Даде му ги.
— Бабо, в това село може ли да се скрия?
Как ще се скрие в Челопек! Там е огън сега — ще го предадат на турците. Па и с тия дрехи!
— Не може, синко, не може — каза му тя, гледайки милостиво измъченото му лице, по което сега се изобрази отчаяние. Тя помисли малко, па каза:
— Скрий се, синко, сега в гората, може да те види някой. Тая нощ, чакай ме, навъртай се, тука пак да те намеря. И хляб ще ти донеса, и някоя друга дреха… с тия не бива. Ние сме христиени.
Изпитото лице на момъка светна от надежда.
— Ще те чакам, бабо; върви, бабо, благодаря!…“
Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир. Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе; реката монотонно и жаловито шумтеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Насреща се тъмнееха канаристите стени „Бабините плазове“; те стояха мрачни и намусени със своите невидими сега черни дупки и самостойни обелиски, със задрямалите орли на върховете им. Спеше и манастирът, глух и пустинен.
Ненадейно манастирската вратня се похлопа…
МАНАСТИРЪТ
Манастирът “Успение Богородично” е възникнал през ХIV в. в подножието на величествени скали край река Искър. Някои изследователи приемат, че манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Неговият устав (типик) от 1390 г. се пази днес в Църковно-историческия музей на София.
Черепишкият манастир е действащ и предлага настаняване за нощуване. 
Чества храмовия си празник на 15 август – Успение на Пресвета Богородица, тъй като църквата към манастира носи името „Успение Богородично“.
ЖИВОПИСНИ КАРТИНИ ОТ ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ
Искърският пролом или Старопланински пролом на река Искър, най-дългият и най-впечатляващият пролом в България с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.
Той е истинска перла в туристическата огърлица на България, чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина.
Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми.
Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.
Искърският пролом чудотворни места за туризъм – множество различни скални образувания, карстови форми и други. По важните туристически обекти в него са:
През дълбоката клисура на Искъра до
„Дядо Йоцо”
Вазовата екопътека и водопадът
„Врачанска Скакля”
Боже, колко е хубав този пусти ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР!
Лютибродският, скален феномен – РИТЛИТЕ
Легенда за съкровището на ВЪЛЧАН ВОЙВОДА
Карстов извор „Житолюб”
Манастир „Рождество Богородично“ (Седемте престола) – перла в полите на Балкана
Пещерата „Темната дупка”
Карстовият район с пещерите около село „Зимевица”
Лакатнишките скали
Вижте още мои картини :
КАРТИНИ МАСЛЕНА ЖИВОПИС
© художник Оги Новаков
Още интересни маршрути, любопитни места, древни легенди и мистерии в България ще намерите в:
Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват! Амин!
Ще съм благодарен да споделите за моето творчество с Ваши приятели!
Всички, на които им допадат моите картини, могат да ми изпратят покана за приятелство. С радост ще приема.
Това е моята страница във Фейсбук https://www.facebook.com/Ogi.Novakov.Art/
Благодаря, че написахте коментар! Вашето мнение е наистина ценно за мен, повярвайте!
Ще съм много благодарен да изкажете Вашето впечатление и Ваши предложения.
Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате. Ще се радвам да помогна!