Моят блог 05.04.2018г. 05:50ч. Велики Четвъртък
автор: Оги Новаков
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Велики четвъртък – Възпоминание на Тайната вечеря
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26).
*Безспорно е това, че Тайната вечеря станала в петия ден на седмицата, т.е. нашия четвъртък, както и че Господ бил осъден и разпънат на кръст в шестия ден на седмицата – в петък, бил в гроба през седмия ден на седмицата – събота, и възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата. справка: официалният сайт на Българската православна църква https://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=297
Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал:
— Не дойдох да служа, а да послужа.
После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
Тази сутрин съпругата ми се захвана с боядисването на яйцата.
Чистият четвъртък или Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица.
Тайната вечеря
В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците:
— Де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
Иисус изпраща двама от учениците Си, па им казва:
— Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него.
И където той влезе, кажете на стопанина:
— Учителят пита де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова.
И излязоха учениците Му. Отидоха в града, намериха, както им бе казал и приготвиха пасхата.
Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
Преди вечерята Иисус умил краката на апостолите и казал:
— Не дойдох да служа, а да послужа.
После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.
По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
Както бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече:
— Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг:
— Да не съм аз, Господи? — Да не съм аз?
А Той им отговори и рече:
— Един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
Топейки с Него в блюдото запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали.
Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече:
— Вземете, яжте, това е Моето тяло.
И като взе чашата и благодари, даде им и пиха от нея всички.
И им рече:
— Това е Моята кръв, която за мнозина се пролива. Истина ви казвам. Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
И казва им Иисус:
— Всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ, защото писано е: “ще поразя пастира, и ще се пръснат овците”. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
А Петър Му рече:
— Дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.
Иисус му казва:
— Истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Но той още повече настояваше:
— Ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
Исус се моли в Гетсиманската градина под Елеонския хълм
Дохождат в едно село, наречено Гетсимания.
Когато стигат до Гетсиманската градина сред маслиновите дървета, Иисус оставя осем от апостолите си вероятно близо до входа на градината, като им казва:
— Седнете тук, докато отида ето там и се помоля.
Заедно с трима апостоли — Петър, Яков и Йоан — той влиза навътре в градината.
Обзет от силна тревога, Иисус казва на тримата:
— Душата ми е дълбоко нажалена, дори до смърт. Останете тук и стойте будни заедно с мене.
Иисус се отдалечава на известно разстояние от Петър, Яков и Йоан, пада на земята и започва да се моли. За какво се моли на Бога в този напрегнат момент?
— Татко, за тебе всичко е възможно, махни от мене тази горчива ЧАША. Все пак нека бъде не както аз искам, но както ти искаш.
Какво има предвид Иисус? Нима се отказва от ролята си на Изкупител? В никакъв случай!
Иисус е наблюдавал от небето големите страдания на други хора, убити от римляните. Сега като човек, който е раним и усеща болка, той не гори от желание да посрещне предстоящото изпитание. Но Иисус се измъчва най–вече защото разбира, че смъртта му като презрян престъпник може да опетни името на неговия Баща. Само след няколко часа той ще бъде провесен на стълб като богохулник.
След като се моли дълго, Иисус се връща при тримата апостоли и ги заварва заспали. Той казва на Петър:
— Не можахте ли поне един час да останете будни заедно с мене? Стойте будни и не преставайте да се молите, за да не попаднете в изкушение. Иисус съзнава, че апостолите също са под голямо напрежение и че е късно, затова добавя:
— Духът е бодър, но плътта е слаба.
После той се отдалечава за втори път и се моли на Бога „тази горчива ЧАША“ да го отмине.
Когато се връща, отново заварва тримата апостоли да спят, макар че би трябвало да се молят, за да не попаднат в изкушение, и те „не знаят какво да му отговорят“. Той се отдалечава за трети път, пада на колене и започва да се моли.
Иисус е силно притеснен за позора, който смъртта му като престъпник ще донесе на името на неговия Баща.
Йехова чува молитвите на Сина си и изпраща един ангел да го укрепи. “МОЛИТВА ЗА ЧАШАТА” художник Оги Новаков /може да разледате и прочетете за моята картина, като натиснете върху нея/
Въпреки това Иисус продължава да се моли на Баща си, и то още по–усърдно. Психическото напрежение е огромно. Само какъв товар лежи на раменете му! От действията му зависят неговият вечен живот и вечният живот на вярващите хора. Затова потта му става като капки кръв, които падат на земята.
Когато за трети път се връща при апостолите си, Иисус отново ги заварва да спят.
— В такъв момент вие спите и си почивате! — казва той. — Ето, наближава часът Човешкият син да бъде предаден в ръцете на грешниците. Станете и да вървим! Ето, предателят ми е близо.
Целувката на Юда
И тозчас, докле Той още говореше, Юда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки:
— Когото целуна, Той е. Хванете Го и водете зорко.
И като дойде, веднага се приближи до Иисус и казва:
— Рави, Рави! и Го целуна. Исус отвърнал:
— Юда, с целувка ли ме предаваш?
А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
Тогава Иисус продума и им рече:
— Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.
Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше със слугите и се грееше на огъня.
А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят и не намираха. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
— Чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки:
— Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
Но Той мълчеше и нищо не отговаряше.
Първосвещеникът пак Го попита и Му рече:
— Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
Иисус Му рече:
— Аз съм и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза:
— Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството. Как ви се струва?
И те всички признаха, че заслужава смърт.
И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват:
— Проречи! И слугите му удряха плесници.
Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече:
— И ти беше с Иисуса Назарееца.
Но той се отрече, като каза:
— Не зная, нито разбирам, що говориш.
И излезе вън на предния двор. И петел пропя.
Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там:
— Този е от тях.
А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра:
— Наистина, от тях си, защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
И той почна да проклина и да се кълне:
— Не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
Тогава петел пропя втори път.
И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса:
— Преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
И като падна на земята, почна да плаче.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените ДВАНАДЕСЕТ ЕВАНГЕЛИЯ т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. /може да прочетете за ДВАНАДЕСЕТ ЕВАНГЕЛИЯ , като натиснете върху надписа/
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи.
‘‘Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.”
И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
По време на МАСЛОСВЕТА, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. /може да прочетете за МАСЛОСВЕТА, като натиснете върху надписа/