МОЯТ БЛОГ 2018.12.18 – ТИШИНАТА НА СПОМЕНА

ТИШИНАТА НА СПОМЕНА

Моят блог 18.12.2018г. 05.00ч. Вторник
автор: Оги Новаков

 

 

ТИШИНАТА НА СПОМЕНА

 

 

 

 

Много бе минало от нея нощ…

В къщи, край огнището пращеше буен огън разпалил пламъка на пън бъдник. Приготвяше се вечеря. Усещаше се приятния мирис на гозбите.
Загледан към запаленото кандилце на иконостаса усещах нещо, което отдавна не бях изпитвал.

Спомням си … Бъдни вечер!
През прозорчето…, навсякъде бе натрупал дълбок, пухкав сняг със снежните си сенки и синкаво, пепеляво небе. От комините на сгушените къщи се виеха тънки кълбета дим.

 

Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща.

В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. 

Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно някаква си негова песен. Затворената врата на старата фурна, разположена срещу огнището, се беше изхитрила и подмамваше децата с аромата на набъбващия в прегръдките ù тиквеник.

 

Върху пода беше постлана дълга, бяла покривка. Върху нея се пъчеше увитата в кърпа питка с паричка и дрянови клончета, а до нея се бяха подредили панички с най-различни вкусотии – ошав, варено жито, постни чушки, мед и оцет с накълцан в него чесън. Отстрани се спотайваха орехчета.

 

 

 

Към портата на селската черква, пристъпвайки по снежна пъртина вървяха баба и внуче хванати за ръце. Тук-там от съседите се дочуваше хлопване на тежки врати, поскърцването на бързи съпки.

 

 

 

 

Баба Иванка свали гърненцето с боб от огъня, покри с намокрен вестник тиквеника и ги сложи на трапезата. Дядо Петър влезе в стаята с леко зачервено лице, а в ръцете си държеше медено менче, пълно с гъсто, червено вино. Аз тутакси се спуснаха към него за прегръдка.

Дядо Петър разбърка огъня с машата, извади няколко въгленчета върху лопатката и добави малко тамян. Аз кихнах и баба ме благослови – на хубаво беше. Тримата обиколихме къщата, като прикадихме всеки ъгъл от нея. После коленичихме пред трапезата. Дядо Петър каза Божията молитва и разчупи питата . На мен се падна паричката. Парите и здравето отиваха при най-малкия – така и беше редно.

Оставиха един къшей настрани, „за Бог”, както ми обясниха. Счупиха няколко ореха и ядките им бяха цели. Това означаваше, че идващата година щеше да бъде богата и плодородна.

 

 

Дойде ред на баба Ивана да подаде на всеки по едно залъче, натопено в оцета с чесън – за здраве и в меда – за сладък живот. На всеки се полагаше по глътка вино, за да заври кръвта. Едва тогава хапнаха и от другите ястия, които бяха толкова вкусни, че аз започнах да клюмам уморено с глава. Баба ме подкани:

– Хайде, да се умиеш и да лягаш. Днес е Бъдни вечер и Бог сбъдва желания. Да не забравиш да си наумиш по едно! Затуй и трапезата се не раздига – ако Бог намине, да хапне и да благослови къщата. Утре ще празнуваме раждането на Божия Син. Ще ти разкажа приказка за туй, докат уготвя манджите.

Аз не чаках да ми се повтори. Приготвих се за лягане и след като пожелах лека нощ на баба и дядо, се мушнах в топлото креватче.

 

Заспах бързо. Сънувах топлата стая, Бъдника, трапезата и бях много щастлив. Отстрани ме гледаха баба и дядо и се усмихваха.

 

 

 

 

Някъде излайваше куче. А нощта наближаваше бавно над побелелите дворове и едри снежинки започваха да се лепят по стъклата на прозорчето.
Струваше ми се, че сънувам „ТИШИНАТА НА СПОМЕНА“

„ТИШИНАТА НА СПОМЕНА“ художник Оги Новаков /кликни върху снимката/

 

Спомняте ли си …

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

 

 

 

Благодаря, че написахте коментар! Вашето мнение е наистина ценно за мен, повярвайте!

Ще съм много благодарен да изкажете мнението си.

Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате. Ще се радвам да помогна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.