МОЯТ БЛОГ 2018.04.06 – Разпети Петък

 

Залавяне и съд

Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече:

— Кого търсите?
Отговориха Му:

Иисус им казва:

 

 

 

С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
И като им рече:

— Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
Пак ги попита:

Те рекоха:

— Иисуса Назорея.
Иисус отговори: – Казах ви, че съм Аз, и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат.

 

За да се сбъдне словото, казано от Него: “от ония, които си Ми дал, никого не погубих”.
А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

Но Иисус рече на Петра:

 

Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, и отведоха Го първом при Ана, защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

 

След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик, а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора на първосвещениците.
А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. Тогава слугинята-вратарка казва на Петра:

Той отговаря:

— Не съм.
А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

 

 

 

А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. Иисус му отговори:

 

Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече:

— Тъй ли отговаряш на първосвещеника?
Иисус му отвърна

 

Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа. А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му:

Той се отрече и каза:

— Не съм.
Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва:

— Не те ли видях аз в градината с Него?
Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

 

 

Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
Тогава излезе Пилат при тях и рече:

— В какво обвинявате Тоя Човек?
Отговориха му и рекоха: – Ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
Пилат им рече:

Иудеите му рекоха:

— Нам не е позволено да убием никого, за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече:

— Ти ли си Иудейският Цар?
Иисус му отговори:

— От себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
Пилат отговори:

— Та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене, какво си сторил?
Иисус отговори:

— Моето царство не е от тоя свят. Ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите, но сега царството Ми не е оттук.
А Пилат Му рече:

Иисус отговори:

— Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината. Всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
Пилат Му рече:

И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече:

— Аз не намирам никаква вина у Него. Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха. Желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.

 

Разпъване

Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха:

— Радвай се, Царю Иудейски!

И Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече:

— Ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат:

— Ето Човекът!

А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха:

— Разпни, разпни Го!

Пилат им казва:

— Вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

Иудеите му отговориха:

— Ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса:

— Отде си Ти?

Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва:

— На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

Иисус отговори:

— Ти не ще да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише. За това по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха:

— Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.

Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.

Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите:

— Ето вашия Цар!

Ала те завикаха:

— Премахни Го, премахни, разпни Го!

Пилат им казва:

— Вашия Цар ли да разпна?

Първосвещениците отговориха:

— Ние нямаме друг цар, освен кесаря.

И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.  И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота.
Там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса.

 

А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: “Иисус Назорей, Цар Иудейски”.
Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
А първосвещениците иудейски казваха на Пилата:

— Недей писа Цар Иудейски, че Той каза: Цар Иудейски съм.

Пилат отговори:

— Каквото писах, писах.

Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник, и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.

Тогава рекоха си един другиму:

— Да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде, за да се сбъдне реченото в Писанието:

“разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие”.

Тъй направиха войниците.

При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си:

— Жено, ето син ти!

После казва на ученика:

— Ето майка ти!

И от оня час ученикът я прибра при себе си.

След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва:

— Жеден съм.

Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече:

— Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

 

И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите, но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско, и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: “кост Негова няма да се строши”.

И пак друго Писание казва: “ще погледнат на Тогова, Когото прободоха”.

 

След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

 

Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.
Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

 

 

 

Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват! 

 

——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————–

 

 

 

 

Благодаря, че написахте коментарът си! Вашето мнение е наистина ценно за мен, повярвайте!

Ще съм много благодарен да изкажете мнението си. С радост ще отговоря.

Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате. Ще се радвам да помогна!