ПЪТЕШЕСТВИЯ, ЛЕГЕНДИ, ДУХОВНОСТ И ВЯРА
ПРИЯТЕЛИ, Вие също може да споделите Ваши пътешествия, преживявания или спомен. Интересен разказ за стари времена или легенди. Аз ще ги побликувам от Ваше име на сайта. Нека тези преживявания и места, които сте посетили да достигнат до повече хора.
Изпратете Вашите истории и снимки на имейл – ogipaint59@abv.bg
by Ogi Novakov 01.07.2020 07:44
Кукленският манастир „Св.св. Козма и Дамян” е разположен на 15 км югоизточно от гр. Пловдив в северните склонове на Родопите.
Известен е още с народното си име „Св. Врачoве”. В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. Всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога и по молитвеното ходатайство на Св. братя Козма и Дамян, получава изцерение. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името „Св. Безсребърници”.
Още от древни времена над селото, разположено в полите на Родопите, блика минерален извор и макар хората тогава да не са знаели, че е минерален, славата на аязмото с лечебна сила става свещено място за поклонение и упование на болни хора…Казват, че водите му помагат на всякакви болести, но особено на хора с проблеми на нервната система или да го кажем направо – на душевноболни…
Столетия по – късно, макар и неизвестно кога, възниква манастир, който „наследява“ аязмото, а езическото преклонение пред лековитата вода се променя в почит съм Светите Безсребърници Козма и Дамян, известни християнски лечители. И до днес те са „официални“ покровители на манастира и той носи тяхното име, макар местните хора да го наричат просто „Свети Врачове“, тоест „Свети Лечители“.
Някои историци приемат Кукленският манастир да възниква като метох на Бачковския, който е от 1083 година, но убедителни доказателства няма. И все пак един ръкописен религиозен сборник от 1337, създаден за българския цар Иван – Александър, се нарича „Кукленски песнивец“, което подсказва, че през XIV в. тук трябва да е имало манастир, макар от него впоследствие нищо да не е останало.
“ На 1 ноември светата православна Църква почита светите лечители безсребърници и чудотворци Козма и Дамян.
Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано.
Майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.
И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители.
Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила.
Лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса
по тяхно небесно молитвено застъпничество. „
„Легендата, в която вярваме, притежава такава ценност и сила, като истината”
Започвам с тази фраза, за да оборя предварително всички критици, които ще лепнат етикет „бабини деветини”. Затова и ще поясня, че тук няма да стане въпрос за магия, а само за вяра. И то толкова силна, че е успяла да измести медицината и изобщо науката като цяло.
Легенди, родени от надеждите на хиляди хора, предавали се от уста на уста и превърнали се в един момент в истини. Или поне в нечии истини…
Манастирът е известен е още с народното си име „Св. Врачoве”.
В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. Всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога и по молитвеното ходатайство на Св. братя Козма и Дамян, получава изцерение. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името „Св. Безсребърници”.
И така, лятото си отиде с топлите си и знойни дни и нощи и е подвластно на хлад и дъжд, но календарът е неумолим и сме пред празника на Светите Врачове, празника на Св.Св Козма и Дамян – 1 Ноември.
Поехме името им с надеждата те да се молят за болните, за здравите и за лечителите, за здраве и милост.
МАНАСТИР „Св. безсребърници Козма и Дамян“
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Св. св. Козма и Дамян” край гр. Куклен. За него се споменава още през ХІ в. в един документ за имотите на Бачковския манастир, но в средата на ХVІІ в. е разрушен. В нач. ХVІІІ в. св. обител е възобновена от родолюбиви българи от Пловдив.
За кратък период манастирът става просветен и културен център – там творят видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и др.
В създадената там книжовна школа продължително време се подготвяли граматици ( дяци), краснописци и усилено се пишели и преписвали книги. Постриган в Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, йеромонах Сидер се проявил като един от най – изкусните граматици – краснописци.
В манастирската библиотека се съхранявали ценни паметници на българската книжнина като писаният там през 1337 г. „Кукленски (нар. още Софийски)
песнивец“ от времето на цар Иван Александър (1331 – 1371г.). Той представлява Цар Иван Александров псалтир. В него е поместена интересна похвала за този български владетел, използвана от българските монаси в манастира за поддържане будно националното съзнание и за противопоставянето на силното гръцко влияние в този край. Някои от тези ценни ръкописи се
съхраняват и до днес в Пловдивската и Софийската народни библиотеки. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно училище.
Църквата е прекрасна, византийски градеж, във външния притвор се виждат стенописи от по-долен стенописен слой и като съдя по тематиката – “Страшен съд”, и начина на изобраяване – по дребни фигури във византийски маниер, смятам, че са изписани във времето на Втората българска държава, най-късно, началото на Турското робство.
Свв. безсребърници Козма и Дамян Асийски
Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.
И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.
Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте… Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава „безсребреници“.
В кукленският манастир СТОТИЦИ се ЛЕКУВАТ. СЛЯПИ проглеждат, сковани ПРОХОЖДАТ! ПСИХИЧНО БОЛНИ и отчаяни хора се връщат към живота в обителта.
Лечебна сила имат и мощите на светиите Козма и Дамян, частица от които се съхранява тук от 1651 г. Майки водят децата си пред чудотворната икона на двамата безсребърници, вярвайки че тя ще ги закриля и пази. Лечебните сили на манастира са известни отдавна, затова някои го наричат „Свети Врач“.
Изцелението било не само за телата, но и за душите на пациентите. Врачовете казвали: „Ние само възлагаме ръце на тебе, но сами не можем да направим нищо, ако не помогне Христос. Ако обещаеш да повярваш в него, ще оздравееш!“
Така болните езичници оздравявали и в същото време влизали в лоното на Христовата църква.
КОЗИЯТ РОГ
„Кукленският манастир „Св. безсребърници Козма и Дамян“ пази спомена за героите от „Козият рог“.
Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето. Няма българин, който да не знае историята от „Козият рог“, да не е гледал или поне чувал за филма със същото име.
В Куклен и днес разказват историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им – отмъстителката Мария, почти като легенда.
Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Някой си Дели Мустафа, пъдарин от Еркеч, влиза в дома на Караивана от Загоре и изнасилва Караиваница. Мъжът й бил с овцете.
Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си и когато мъжът й се върнал, заварил я обезумяла.
Караиван я натоварил на муле и я закарал в Кукленския манастир «Свети врачове», за да се лекува там на аязмото. едно от най-известните източници на лековита вода – аязмото при манастира „Свети свети Козма и Дамян”.
Вярва се, че водата е особено лековита при нервни и психични болести. Според вярващите голямата икона на св. Козма и Дамян е чудотворна. В манастира дори има надпис, който гласи:
„Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести“.
Нещастницата скоро починала и там била погребана, край Кукленския манастир.
Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да се спомине се изповядва и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала.
Монах от манастира „Св. безсребърници Козма и Дамян“ над Куклен е разказал на Николай Хайтов истинската история на хайдутката Мария и баща й Караиван.
Авторът на „Диви разкази“ бил още дете, когато научил трагичната съдба на семейството от монах Аврики, изгонен от светата обител.
В онези времена духовникът преживявал с каквото намери около манастира, разположен само на няколко километра от родното село на писателя – Яврово. И след години Хайтов описал историята в няколко странички. Методи Андонов настоял да направи филм по нея и Хайтов я доразвил в сценарий. Жената на Караиван била прочута с красотата си.
Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, завършил така:
„Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!“ всъщност това е и финалът на разказа „Козият рог“.
Още интересни маршрути, любопитни места, древни легенди и мистерии в България ще намерите в: