БЛОГЪТ на ОГИ НОВАКОВ

Храм "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ" и лековитата вода

„Спасовден“

ПЪТЕШЕСТВИЯ, ДУХОВНОСТ, ЛЕГЕНДИ И МАСЛЕНА ЖИВОПИС

Храм „Възнесение Господне“

Блогът на Оги Новаков 21.05.2026г. 07:44

Храм „ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ“

Високо на хълма, окъпан в топлата златна светлина на залязващото слънце, ще видите белия силует на храма. За мен това не е просто архитектурен елемент в пейзажа, а духовен фар. Местните хора разказват, че тук още в Средновековието е имало манастир, разрушен в мрачните години на робството.
Земята обаче пази паметта си – през миналия век храмът е бил събарян с булдозери, но местните жени са спасявали иконите в престилките си. Мястото винаги се е възраждало…

ℹ️ Храм "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ" - МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:

Храм „Възнесение Господне” се намира над родопското село Борово, като е построен на хълм. От там се разкрива красива панорама към планината и селото в Южна България. То се намира в община Лъки, Област Пловдив. От София до него се стига с кола за около 2 ч 59 мин (214 км).

Близо до селото (7 км) се е намира манастирът Св. Троица — разположен на вр. Кръстов 1418 м. и оттам е придобило публичност като Кръстова гора. Има поверие, че на този връх грузински монаси от Бачковски манастир са заровили част от кръста Господен, който са откупили от Султана в Цариград. В близост (на около 14 км) се намира единственият развъдник на кафява мечка в България. Селото е китно, спокойно, хората са мили и доверчиви.

✝️ "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

АЗ СЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЖИВОТА! КОЙТО ВЯРВА В МЕН И ДА УМРЕ ЩЕ ОЖИВЕЕ!

✝️ Истинността на прераждането, сам Иисус показа с Възнесението

Т ази истина изразява Той Самият, когато, беседвайки със Своите ученици за отиването Си при Отца, казва:
„Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз“
„За вас е по-добре Аз да си замина, защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас“
„И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога. За небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога“

✝️ Отваряне на Царството

Д о пришествието на Сина Божий на земята, небето било заключено за родените на земята, и въпреки че в дома на небесния Отец има много жилища. В тях не можело да се намери място за грешните потомци на Адам. Самите ветхозаветни праведници в смъртта си слизали с душите си в ада.
С явяването в плът на нашия Господ Иисус Христос, Който примирил Бога с човеците, небето със земята. Слизането Му в ада и освобождаването оттам на ветхозаветните праведници и накрая тържественото Му възнасяне на небесата с възприетото от Него човешко естество, Той открива за всички хора Царството небесно.

✝️ За Христовото възнесение на небето

И възлезе на небесата,
и седи отдясно на Отца.
Благослови, отче! 🙏

✝️ Храм „ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ“

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец.
Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание. Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог. Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновенному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали:
– „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“.
Така небесните вестители потвърдили думите на Христа за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

✝️ „СВЯТО МЯСТО, ПУСТО НЕ ОСТАВА“

М естните хора разказват, че тук още в Средновековието е имало манастир, разрушен в мрачните години на робството. Земята обаче пази паметта си – през миналия век храмът е бил събарян с булдозери, но местните жени са спасявали иконите в престилките си. Мястото винаги се е възраждало.

Друга легенда разказва за самото възникване на параклиса и чешмата. Мястото на храма винаги е било смятано за оброчище – свято пространство, което пази селото от градушки и тежки беди.

✝️ Легендата:

Преданието за Спасовден и „мъртвата“ вода, която оживява:
Най-старото предание в Борово за тази конкретна чешма е свързано именно с патронния празник на храма „Възнесение Господне“.

Старите хора разказват, че през вековете изворът под върха не е текъл постоянно с еднаква сила. Имало периоди, в които водата едва капела или изчезвала в скалите. Местната легенда гласи, че изворът „оживява“ с пълна лековита сила в нощта срещу Спасовден. Вярвало се е, че в тези часове небето се отваря, Господ слиза на земята и благославя планинските води.

Затова болни хора от целия регион са идвали тук, преспивали са в местността и в ранните зори на празника са пиели и са се миели „за здраве и очищение“. Вярвало се е, че водата помага най-вече при:
Силни душевни болки, уплаха и безсъние (планината „прибирала“ тревогата).
Болки в очите и костни неразположения.

⛪ Храм "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

✝️ Лековитата вода – извор на живот:

В предния план на платното, което рисувам, точно под закрилата на хълма, разположих стара каменна чешма с чучур, от който струи чиста вода.
Вдъхновението да нарисувам това място дойде от прочутата „Лековита чешма“ малко над Борово. Старо поверие гласи, че точно на Спасовден водата там придобива чудодейна сила да цери душевни и телесни болки. В миналото хората са идвали с каруци и фаетони от далеч, за да си налеят от този извор за здраве.

Около чешмата в платното се разиграва вечният сюжет на живота – срещата между младите, моминският смях и тихият устрем на момъка, скрит зад стария дъб. Водата е живот, тя е пречистване и сбирен пункт за човешките съдби.

✝️ Чудното камъче:

Това си случи на 19.юли.2022г. Посетихме Храм „ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ“ и запалихме свещички за здраве. Помолихме се и постояхме малко сред иконите. На връщане слизайки надолу по пътеката, близо до храма нещо привлече погледа ми. Беше обло камъче с големина около монета от 1 лв. Канта на камъчето бе тъмно кафяв, а отгоре и отдолу бе белезникаво, бледо бяло.

Вглеждайки се по внимателно в него различих смътно образа на Иисус Христос (виж снимките). А от обратната страна имаше белезникаво отчертание на кръст.
Поседнахме на близката да храма беседка.
Това чудно камъче пазя и до днес.

⛪ Храм "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

✝️ "РОДОПСКА МЕЛОДИЯ" – когато вярата и изворът срещнат платното:

Има места, които не просто посещаваш, а които остават в теб и изискват да бъдат нарисувани. За мен и съпругата ми такова място е районът над родопското село Борово.

Първата среща с това място бе, когато пътувахме към Кръстона гора. С колата менахме отдолу по шосето и като че нещо ме накара да погледна на към мястото. Спрях колата и на височинката видях малкия храм. Извисил бяла снага, като духовен фар, храмът „Възнесение Господне” се издигаше гордо. И от тогава всяка година на празника идваме тук при храма.

Именно това дългогодишно лично пътуване и преклонение родиха идеята за новото ми платно, което нарекох „Родопска мелодия“.
И ето захванах се и обещах пред себе си да опиша с четка и бои свещеното ммясто.

Картината е в процес на рисуване. Очаквайте скоро нейното завършване. 🖼️

✝️ Храм "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ" като закрила и вечност:

Ако погледнете към горната част на картината, високо на хълма, окъпан в топлата златна светлина на залязващото слънце, ще видите белия силует на храма. За мен това не е просто архитектурен елемент в пейзажа, а духовен фар.
В моята картина храмът бди отвисоко над селото като символ на несломимата вяра, която ни крепи.

Всяка година на 21 май, на светлия празник Възнесение Господне (Спасовден), ние извървяваме един и същи път – отиваме там, за да запалим свещичка в Храма „Възнесение Господне“ и да подишаме от пречистващия планински въздух.

Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват! Амин!

Ако проявявате интерес към моето творчество, свържете се с мен – Оги Новаков.
телефон: 0896822950 Моля, обаждайте се без притеснение по въпроси за творчеството ми.
имейл: ogipaint59@abv.bg
на КОНТАКТ С МЕН
във ФЕЙСБУК тук >>> https://www.facebook.com/ogi.novakov