МОЯТ БЛОГ 2021.10.14 - Предание за Клисурския манастир „Света Петка (Параскева)“

ПЪТЕШЕСТВИЯ, ЛЕГЕНДИ, ДУХОВНОСТ И ВЯРА

ПРИЯТЕЛИ, Вие също може да споделите Ваши пътешествия, преживявания или спомен. Интересен разказ за стари времена или легенди. Аз ще ги побликувам от Ваше име на сайта. Нека тези преживявания и места, които сте посетили да достигнат до повече хора.

Изпратете Вашите истории и снимки на имейл – ogipaint59@abv.bg

Предание за Клисурския манастир

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)

by Ogi Novakov 14.10.2021г. 15:28ч.

Клисурският манастир “Света Петка Параскева” е красиво изографисан, с добре поддържан и подреден двор, с много интересна чешма, гостоприемен и с отворени врати. Църквата е малка, но с хубави стенописи и олтар.

Красиво духовно място

ПРЕДАНИЕТО

” Веднъж, както стояла Петка на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

– Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма “Света София”. Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма “Свети Апостоли”,

отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си.

Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.“

– В преданията… – започна разказът си старият монах, като ми се усмихна – в преданията се споменава времето след погребението на св.Петка. Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се имало един стълпник.

– Стълпник? Това пък какво е? – запитах го аз.

– Монаси християни, които живеели върху колона с разположена на върха площадка, на която монасите изграждали тясна килия. – усмихна ми се отново старият монах като продължи разказа си. – Тези монаси прекарали по-голямата част от живота си, или чак до смъртта си, в молитва и покаяние върху върха на тази колона. Симеон Стълпник го наричали.

По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близкита жители да погребат тялото на нещестния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

Още същата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:

– Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:

– Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.

В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм “Св. Апостоли”.

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

Монахът се прокашля и продължи разказа си:

– Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа мощ на Балканите, той изисква мощите на света Петка Епиватска (Търновска, Яшка) да бъдат пренесени в столицата Търново от родния й град Епиват, на Мраморно море.

Когато литийното шествие спряло за почивка близо до село Клисура, мястото се осветило от чудна светлина, извираща от нетленното тяло на светицата. Виждайки всичко това, живеещите наоколо християни построили църква, а по-късно бил основан и манастир.

Клисурски манастир “Света Петка Параскева”

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА МАНАСТИРА

Манастирът се намира на 5-6 километра от Банкя, който отвежда до един от изходите на Банкя. Пътят върви все направо. Разклонът за манастира е след около 3 километра след последните къщи на Банкя. На този разклон трябва да се поеме по десния път. Има си обозначителна табелка. Манастирът се намира на върха на хълма нагоре по пътя, на около още 3 километра.

СВ. ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН СТЪЛПНИК

Проявявал вярата си чрез аскетизъм, пост, отшелничество, самонараняване.

Най-известен е с това, че прекарвал голяма част от живота си върху колона. Върху колоната той съградил малка платформа, а деца от селото му носели храна.

Още приживе Симеон Стълпник бил обект на голям интерес от страна на вярващите, които го възприемали като жив светец и идвали при него за съвет и молитва.

” Бил си стълб на търпението, поревнувал на праотците, преподобни:
на Иов в страданията, на Иосиф в изкушенията,
и в тяло – на живота на безплътните,
отче наш Симеоне, моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Търсещ горното и съединил се с него,
си превърнал стълба в огнена колесница
и така си станал събеседник на ангелите, преподобни,
с тях молейки непрестанно Христа Бога за всички нас.”

Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.

Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.

Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

ЛЕГЕНДИТЕ РАЗКАЗВАТ:

Манастирът е действащ, женски. Той е единственият в България, зографисан и по стените, отвън и отвътре. Има какво да прочетете и върху какво да разсъждавате, докато сте край него. Цитатите от Светото Писание ще докоснат някоя чувствителна струнка в сърцето ви и ще си тръгнете с мъдрост оттук.

Малко се знае за историята на Клисурския манастир “Св. Петка”, чиито архиви и библиотека са изгорели при голям пожар през втората половина на миналия век. Старата манастирска църква е била построена преди повече от 300 г., но се е срутила от само себе си през 1956 г. Само за две години пристигналата по това време Схиимонахиня Мария Магдалина (Дохторова), от руски произход, възстановява изцяло църквата “Света Петка”, чиито прекрасни стенописи по канона са с изображения в цял ръст на български и руски светци, на библейски и житийни сцени. Родената през 1896 г. в Киев Мария Магдалина, след трудни години на странничество в Италия, Франция, Австрия, Гърция, намира своето духовно призвание в сръбски, румънски, албански манастири и завършва жизнения си път в 1978 г. като Схиигумения в Клисурския манастир “Св. Петка”, където събира многочислена монашеска общност.

Игуменката разказва, че в манастира идват много хора да благодарят за помощта, която са получили от Света Петка, наша застъпница пред Бога. “Това, което човек получава от Бога, е несравнимо с материалното – може да бъдем бедни, сам Бог беше беден – но духът ни да бъде много богат, да бъдем доволни от това, което имаме винаги”, казва тя. Светата обител е много посещавана, особено на 14 октомври, когато Православната църква почита паметта на Света Петка Българска. Тогава се отслужва тържествена Света Литургия, прави се Водосвет, след това се дава курбан за многобройните вярващи, дошли за празника.

Още интересни маршрути, любопитни места, древни легенди и мистерии в България ще намерите в: