Моят блог 02.02.2020г. 09:04ч. Неделя
автор: Оги Новаков
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ! ПЕТЛЬОВДЕН.
„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците. Не да наруша съм дошъл, а да изпълня”.
Църквата отбелязва на 2 февруари Сретение Господне. 
Празникът Сретение Господне се свързва с раждането на малкия Иисус. Майка му, Света Богородица, го занесла в Йерусалимския храм, защото Мойсеевият закон изисквал всяко първородно дете от мъжки пол да бъде посвещавано на Бога 40 дни след раждането.
Сретение Господне е един от дванадесетте големи, християнски празници през годината. И до днес новородените деца на 40-ия ден се занасят в храма за благословение и на майките свещеник чете “чиста” молитва.
След като се изпълнили 8-те дни от раждането на Богомладенеца, Той бил обрязан съгласно изискването на закона, при което Му било дадено името Иисус, което значи „Спасител”,
„наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата”
Според Мойсеевия закон жената, която е родила младенец от мъжки пол, се считала за нечиста в течение на 40 дни (а ако се е родило момиче – в течение на 80 дни). На 40-я ден тя трябвало да принесе в храма жертва всесъжение (едногодишно агне) и жертва за грях (гълъбче или гургулица), в случай на бедност – две гургулици или гълъбчета, за всяка жертва по едно.
В изпълнение на Мойсеевия закон за очистването Пресвета Дева Мария и Йосиф също донесли Младенеца в Йерусалим, „за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу” (Лука. 2:22-23), като внесат за Него откуп от пет сикли.
По силата на този закон във възпоменание за това, че в нощта преди излизането на евреите от Египет Ангел Господен изтребил всички египетски първородни, всички еврейски първородни момчета трябвало да бъдат посветени на служение Богу при храма. С течение на времето, когато за това служение било отделено само Левиевото коляно, първенците започнали да се освобождават от това служение след специален откуп от пет сребърни сикли (Числ. 18:16). От евангелието се вижда, че Пресветата Дева и Йосиф принесли жертва две гълъбчета – като бедни хора.
В храма при принасянето на откупа и жертвата от св. Богородица се намирал праведният и благочестив старец Симеон, който очаквал „утехата Израилева”, т.е. обещания от Бога Месия, явяването на Който трябвало да донесе утешение за Израил (вж. Ис. 40:1). Евангелист Лука не дава за него повече никакви сведения, освен че му било предсказано от Духа Светаго, че няма да умре, докато не види очакваната от него „утеха”, т.е. Христа Господен
Тъкмо на Симеон се наложило да преведе книгата на св. пророк Исаия и той се усъмнил в пророчеството за раждането на Иисус от Девица (7:14). Тогава на преводача Симеон се явил Ангел и предсказал, че той няма да умре, докато не види с очите си изпълнението на това пророчество. По внушение на Божия Дух той дошъл в храма – очевидно на това място, където бил разположен жертвеникът за всесъжение – и разпознал в донесения от Пресветата Дева Младенец Месия – Христос.
Той Го взел в обятията си и от устата му се изляла вдъхновена молитва – благодарност към Бога за това, че го е сподобил да види в лицето на този Младенец спасението, приготвено за човечеството.
– Сега отпускаш Твоя раб, Владико. – казал той. – Сега, в тази минута, се скъса връзката, свързваща ме с живота, и Ти, Владико, ме отпускаш от този живот в друг нов живот, според думата Си, според предсказанието, дадено ми от Тебе чрез Светия Твой Дух, смиром, с пълно духовно спокойствие, защото очите ми видяха Твоето спасение, обещано от Тебе на света чрез Изкупителя – Месия, което аз имам сега върховно щастие да видя пред себе си, спасението, що си приготвил пред лицето на всички народи, не само за евреите, но и за всички народи. Това спасение е светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля, тъй като е излязло от неговата среда.
След като върнал Младенеца на майката и благословил нея и Йосиф с правото на човек в дълбока старост, на когото очевидно почивал Дух Свети, Симеон в пророческо вдъхновение предрича, че този Младенец ще бъде предмет за спорове и пререкания между неговите последователи и врагове, „за да се открият мислите на много сърца”, т.е. в зависимост от различното отношение на хората към този Младенец ще се открият техните сърдечни разположения, настроения на душата.
Който обича истината и се стреми да изпълнява Божията воля, той ще повярва в Христа, а който обича злото и върши делата на тъмнината, той ще възненавиди Христос и за оправдание на злобата си против Него всячески ще злослови срещу Него, което и се изпълнило вече с примера на книжниците и фарисеите, изпълнява се и досега от всички безбожници и христоненавистници. За повярвалите в Него Той „лежи за ставане”, т.е. за вечно спасение, за неповярвалите, ожесточилите се против Него, Той „лежи за падане”, т.е. за вечното им осъждане, за вечна погибел.
Симеон прозира духом и тези страдания, които ще претърпи Неговата пречиста Майка, в резултат на човешките пререкания за нейния божествен Син: „а на сама тебе меч ще прониже душата” (Лука. 2:27-35).
След като изпълнили всичко по закона, Йосиф, Пресвета Дева Мария и Младенецът се завърнали в Галилея, „в своя град Назарет” (Лука. 2:39), където Иисус Христос е израсъл в очакване на Своето спасително дело.
Народът празнува на 2 февруари Петльовден. Това е празник на мъжките рожби и на мъжките майки.
Легендите разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за българския народ данък – кръвния. Смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, които се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя казала, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде.
През нощта извела детето от селото и го скрила. След това заколила петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му. Турците се уплашили и повече не събирали момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.
Обичаят изисква петелът да се коли на прага на дома от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което не трябва да е имало сексуална връзка. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите.
Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват!
——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————–
Благодаря, че написахте коментар! Вашето мнение е наистина ценно за мен, повярвайте!
Ще съм много благодарен да изкажете мнението си.
Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате. Ще се радвам да помогна!