Моят блог 04.04.2018г. 08:50ч. Сряда
автор: Оги Новаков
ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ЮДА
Иуда Искариотски
Юда Искариот Симонов Целувката на Юда – фреска от Охрид, 1259 г.
В деня на Светата и Велика Сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ.
Велика Сряда отбелязват християните днес. Денят от Страстната седмица, посветен на строг пост, в който Църквата припомня за предателството на Юда и призовава към покаяние.
За изкушенията на една грешница, която стана светица и за един апостол на вярата, който стана предател. Евангилията разказват, че на този ден, заедно с учениците си Христос посещава дома на Симон във Витания.
*Безспорно е само това, че Тайната вечеря станала в петия ден на седмицата, т.е. нашия четвъртък, както и че Господ бил осъден и разпънат на кръст в шестия ден на седмицата – в петък, бил в гроба през седмия ден на седмицата – събота, и възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата. справка: официалният сайт на Българската православна църква https://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=297
Предателството на Иуда Искариот
Тук ще разгледаме разказите на св. евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан за деянията на Иуда по време на проповедническата дейност на Спасителя, и най-вече за намерението му да предаде своя Учител, самото предателство и неговия печален край.
При изброяване на Дванадесетте апостоли първите трима евангелисти пишат:
„И Иуда Искариот, който щеше да Го предаде.“
За него говори по тоя повод и св. Йоан Богослов: „защото Иисус отначало знаеше… кой ще Го предаде“ (Йоан. 6:64) и предава думите Му:
„Не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде“ (Йоан. 70-71).
За Иуда се говори при гостуването на Иисус и учениците Му в дома на Симон Прокажени. Тогава една жена, носейки алабастрен съд с миро, като го счупила, възливала миро върху главата на Иисус. И възнегодували учениците Му, казвайки помежду си:
„Защо стана това прахосване на мирото? Та то можеше да се продаде… и парите да се раздадат на сиромаси“ (Марк.14:3-5).
Тези думи св. Йоан Богослов влага в устата на Иуда Симонов Искариот и допълва:
„Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето и крадеше от онова, каквото там пускаха.)“ (Иоан. 12:6).
След този случай в къщата на Симон Прокажени св. ев. Лука съобщава:
„И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от… дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите как да им Го предаде“ (Лука 22:3-4).
Решението на Иуда св. евангелист Матей предава така:
„И рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника“ (Мат. 26:15).
И св. ев. Лука продължава: „И той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа“ (Лука. 22:6), защото се е страхувал да стори това свое пъклено дело открито
Следват разговорите по време на Тайната вечеря. Това най-подробно разказва св. Йоан Богослов:
„И във време на вечеря, когато дяволът беше вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде“ (Иоан. 13:2)
Иисус казва на Петра:
„Умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти“ (13:10-11).
И продължава:
„Не за всички ви говоря: Аз зная кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“ (13:18).
„Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелства и рече: „истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“ (13:21).
На въпроса на обичания от Учителя ученик:
„Господи, кой е? Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или да раздаде нещо на сиромаси. Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ“ (13:25-30).
Този момент допълва св. евангелист Матей с думите на Иисус Христос:
„Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза“ (Мат. 26:24-25).
В Своята първосвещеническа молитва Иисус Христос казва за Своя предател:
„Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието“ (Иоан. 17:12).
Св. евангелист Йоан Богослов подробно описва и самото предателство:
„Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го прададе, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосве щениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше“ (Иоан. 18:1-5).
Евангелист Марк допълва:
„А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна“ (Марк. 14:44-45).
А св. евангелист Матей предава сцената по-подробно:
„Радвай се, Рави! и Го целуна. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл?“ (Мат. 26:49-50)
Св. евангелист Лука допълва думите, казани от Иисус Христос:
„Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?“ (Лук. 22:48)
А за участта на предателя говори само св. ев. Матей:
„Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странни ци; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива“ (Мат.27:3-8).
Това е тъжната история за предателството на Иуда Искариот.
Тази евангелска история е много поучителна за всички ни, защото и сега се намират продажни люде, които за пари, облаги и издигане в почести са готови да предадат и брата си, и честта си, и вярата си, дори и Църквата.
Стоян Тодоров Мерджанинов
Из книгата „Към колебаещия се във вярата“, „Синодално издателство“, 1999 година
„Треклят сын погибельный Иуда еже за сребролюбие давится“. Своеобразен орден на предателя Юда, изработен през 1709 от руския цар Петър I и предназначен за Мазепа и другите предатели и користолюбци.
Там, сред множеството около Христос една блудница взела алабастрен съд с елей, много скъп в онези времена. Тя разбила съда,в бързината и изляла мирото върху Господа. Така без да знае, тя го помазала за погребение, плачейки, тя омила със скъпия парфюм нозете му.
Виждайки това учениците Му се възмутили от пропиляването на скъпото миро, което можело да се продаде, а с парите да бъдат нахранени бедните.
Христос им казал:
– Сиромаси всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате.
– Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: Дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. За нея и сълзите й на покаяние. Иисус Христос каза: – Много се прощава на този, който умее много да обича. Тя, подобно на Блудния син, осъзнала греховете си.
Стиховете за предателството и за покаялата се грешница са един след друг в Писанието. Те са като връзка и пример за внимание къде си мислим, че се намираме и къде можем да се озовем. Както сам, Господ казва:
„Всеки, който възвишава себе си, ще се сниши, а който се снишава – ще се възвиси“
Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол.
Блудницата отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му в разкаяние и Иуда – апостол и ученик на Господ, който в този час решил да продаде за пари Учителя си с целувка. Целувката на покаянието и любовта срещу тази на алчността, възвисяването и предателството.
„Можем да кажем, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов“, пише „Праволславието“.
Но Господ казва и друго, когато яде на една трапеза с бирниците и грешниците:
„Не съм дошъл да погубя света, а да го спася“.
С този пример, Бог подава ръка на всички, които живеят в оковите на греха и имат нужда от утеха и свобода.
За делото на Иуда пък в началото на Своя път, Христос разказва притча, за това как последните ще станат първи, а първите последни.
На Велика сряда си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за
30 сребърника… 
Сега, във Велика Сряда на Страстната седмица съпреживяваме деянието и размисляме за нашите дела, по които ще ни познаят
Според традицията в ранното утро на Велика Сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца. 
Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват! 
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
