Моят блог 07.04.2018г. 06:50ч. Велика Събота
автор: Оги Новаков
ВЕЛИКА СЪБОТА – последен ден от страстната седмица
На този ден църквата възпоменава телесното погребение на Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – АДА.
Умрял на кръста. От прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица.
Църквата пее:
“В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко”.
Бог, Който желае всички да се спасят и достигнат до познание на истината, сторил всичко възможно за спасението на човечеството. Плодовете на извършената от Него Изкупителна Жертва имат общочовешки характер.
Те се разпростират обективно над цялото човечество като цяло и над всеки човек отделно. Човешкото естество е вече освободено и единствено условие за спасението на човека се явява неговото собствено желание. След като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съизволение.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения шести ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
Слизането на Иисуса Христа в ада
Христос разрушил АДА и смъртта, обезсилил дявола, възсъединил човешкото естество с Бога и го въвел в недрата на Пресветата Троица, без при това да ограничи човешката свобода.
След Неговото слизане в АДА портите адови са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели.
Казано с други думи, човешката свобода или свободна воля е онзи “камък”, който и Бог не може да повдигне, защото след Христовото слизане в ада в него са останали и остават само онези, които самоволно не са пожелали да излязат от него.
Кого Христос е извел от ада?
Причина за пребиваването на грешниците (включително и самият дявол) в ада е именно тяхното свободно “не искам”.
“Христос се явил не само заради онези, които повярвали в Него…, но и за всички хора въобще, които… желали да видят Христа и да чуят Неговия глас”.
Целта на Христовото слизане в ада била да изведе всички праведници от всички народности.
Преживяването на неразкаялите се души, които не желаят срещата с Бога, Евангелието нарича “геена огнена”. Не случайно свети Исаак Сириец казва, че “измъчваните в геената огнена биват поразявани от бича на Божествената любов!”
Думите на св. апостол Петър:
“Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница” (1Петр. 3:18-19).
Тук “тъмница” означава царството на мъртвите – ада. “Ад”, образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под “ад” се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство.
Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.
Христос е в гроба. Заедно с Него учениците погребват своята надежда и вяра, но не и любов.
За тях смъртта на Учителя е неочаквана, независимо от всички Негови предупреждения. До последния миг те не искат да се разделят с предишните си мечти.
“Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля…”. Ала Той не само не създаде вечното Царство, но и погина като престъпник от ръцете на палачите.
Щом Той беше безсилен, то това означава, че няма справедливост в този свят и че те самите жестоко са се лъгали. В това принудително бездействие още по-силно се усеща ужасът от случилото се.
“Ние си мислехме, че това е Той…”. Как само се надпреварваха да си поделят местата около трона Му!…
Вместо царска корона – трънен венец,
вместо престол – позорен кръст. 
Какво са преживели и премислили учениците в тази пасхална събота. Но именно тяхното мълчание е по-красноречиво от всякакви думи. Апостолите “останали безмълвни”. Страшно безмълвие, безмълвие на отчаянието.
А жените? Те чакат да свърши съботният ден, за да изпълнят последния дълг на любовта: да помажат с благовония тялото на Умрелия…
СПУСКА СЕ НОШТА
Спуска се нощ.
Дреме стражата пред запечатания гроб.
Изведнъж подземен удар разтърсва хълма.
С грохот се откъртва скалата.
Силна светлина, подобна на мълния поваля стражата на земята.
Гробът е празен.
Стражите се разбягват в ужас. Пребиваващият в смъртта Христос остава непобедим.
Изпивайки до дъно чашата на синовете човешки, Той се възнася над Иерусалим и Пилат, над Каиафа и пазителите на Закона, над страданието и самата смърт.
Литургията на Великата Събота преди се е извършвала по залез слънце и затова започва с вечернята. Четат се 15 паремии. Това са тези пророчества за Христа, за които Той сам е говорил на учениците си (Лк. 24:27).
Преди четенето на Евангелието се пее прокименът “Възкресни, Господи…”.
В това време свещениците се обличат в бели ризи и звучат евангелските слова за явилия се на гроба светоносен ангел.
Вместо Херувимската песен на литургията се пее:
– Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли. Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт – многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента:
– Алилуя, алилуя, алилуя!
БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН
За православните Великден идва с чудо. Всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. И до днес тайнството е неразгадано, въпреки че много учени са градили хипотези. За милиони вярващи по целия свят огънят е небесно чудо.
Според православното вярване Благодатният огън слиза от небето и то само в навечерието на православния Великден – смята се, че в продължение на няколко минути огънят е невеществен – не топли и не изгаря. “Слизането на Небесния огън” е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.
На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос возкресе” и богомолците трикратно му отговарят “Во истину возкресе”.
Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват!
——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————–
Благодаря, че написахте коментар! Вашето мнение е наистина ценно за мен, повярвайте!
Ще съм много благодарен да изкажете мнението си.
Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате. Ще се радвам да помогна!