МОЯТ БЛОГ 2021.03.25 – Благовещение

Моят блог 25.03.2021г. 06:00ч. Четвъртък
автор: Оги Новаков

 

 

Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес православната църква чества един от най-светлите си празници – Благовещение. На този ден се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария – че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. 

„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът се явил при пресветата Дева и казал:

 – Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!

Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил:

 – Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид, и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край.

Пресвета Дева казала на ангела:

 – Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?  Ангелът й отговорил:

 – Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син.

 – Ето рабинята Господня — казала Мария, – нека ми бъде по думата ти?

Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа“.

 

 

 

 

 

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на девицата от Назарет. А когато нейният Син – Богочовекът Иисус Христос, страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред Бога.

Днешният ден в християнската традиция се почита като празник на майката.

 

Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия – Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: „Душата ми величае Господа – отговорила тя на Елисаветиното приветствие – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят.“

„Днес е началото на нашето спасение – възпява св. Църква – и разкриване на вечната тайна:
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“

 

 

 

Поверието гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават

Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари.

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

  • Именден празнуват Благовест, Благо, Благой, Блаже, Блага, Благовеста, Блага, Вангел, Ванго, Евангелина, Ванга. Благовест е български вариант на гръцкото име Евангел, което означава блага вест.
  • На Благовец трябва да си облечете новите дрехи и в джобовете да имате пари.
  • На Благовещение не се работи нищо.
  • На Благовец на трапезата трябва да има задължително и риба.
  • Ако някъде има заровено съкровище, на Благовещение вечерта над него се издига син пламък.

На този ден змиите не хапят и отровите губят силата си. Ако на Благовец убиете змия, то отрежете главата й. След това тази глава става магическа. С нея се правят магии за любов и се лекуват много болести.

 

 

 

ЗА ПРИСНОДЕВСТВОТО НА СВ. БОГОРОДИЦА

Архимандрит Методий

Св. Православна църква учи за св. Богородица, че тя е Приснодева, т. е. всякога дева, винаги дева: преди зачеването на Спасителя, в зачеването, в раждането, след раждането и во-веки!

Приснодевството на преблагословената Дева Мария се удостоверява както от Cв. Предание, така и от Cв. Писание, които взаимно се допълват и потвърждават.

От Св. Предание се знае, че през време на своето пребиваване в храма Мариам дала обет пред Бога да си остане завинаги девица. Този обет е бил само нейно лично, дълбоко вътрешно всесърдечно дело; той не бил даден по съвет или под влияние отвън; никой от човеците за него нищо не е и знаел, следователно той е бил даден по внушение и под ръководство на Св. Дух, и точно затова той е бил абсолютно благодатен. Случва се понякога човек, под влияние на моментно преживяване, например при внезапно заболяване или друго голямо затруднение, да изрече обет за нещо трудно, което не е обмислил както трябва и за изпълнението на което не е премерил силите си, а после изнемогва, отчайва се и понякога нарушава обета си. Не тъй било с Мариам, защото тя всецяло принадлежала на Господа, и всяка една нейна мисъл, всяко чувство или желание у нея са били не само в пълна хармония с Божията воля, но и под всегдашното ръководство на Св. Дух. Затова даденият от нея обет бил и най-благоуханната жертва, която Тя могла да даде и дала пред Бога.

Според Моисеевия закон, когато някой от Израил давал обет пред Бога, този обет непременно трябвало да бъде изпълнен, а който даде обет и не го изпълни, вършел тежък грях и подлежал на строго наказание. Даденият от Дева Мария обет, обаче, бил в противоречие с общото разбиране у евреите, че нито една девица не бива да остане неомъжена. В Стария Завет изобщо не съществувал обичай девица да не се омъжи, освен ако е душевно болна или физически урод, а всички нормални моми непременно встъпвали в брак. Този възглед се мотивирал с вярването, че Божието благословение се проявявало върху човека в раждането на деца. Затова бездетството се смятало за Божие наказание и бездетните жени бивали укорявани. По същите съображения, когато един евреин умирал бездетен, ако имал неоженен брат, той се задължавал да се ожени за вдовицата му, за да „въздигне потомството на брата си“.

 

Тъкмо това общоприето положение станало причина да се открие даденият от Мариам обет. Когато тя станала пълнолетна и трябвало не само да си излезе от оградата на храма, но и да бъде задомена, и когато нейният духовен попечител свещеник Захарий, бащата на св. Иоан Кръстител, който бил и неин най-близък роднина, се загрижил как да я нареди в живота, тогава именно тя открила на него (и само на него!) за своя обет. Разбира се, в качеството на неин попечител, заместващ починалия неин родител, св. Иоаким, според закона свещеник Захарий имал правото и властта да отмени този обет. Но той е сторил това и за нас не е трудно, да разберем защо, след като съпругата му св. Елисавета вече е била по такъв чудесен начин освободена от укора на бездетството. По същите мотиви Захарий не огласил обета на Девицата пред обществото. В такъв случай единственият изход от това положение бил да се намери старец вдовец, който под външния образ на формален брак би се съгласил да бъде пазител на девството на Девицата. Захарий намерил такъв старец в лицето на Иосиф, който съгласно преданието бил вече на 80 години и имал 6 деца от покойната си съпруга. Той бил от Давидовия род, от който била и Дева Мария. Св. Епифаний пише: „Преданието изрично свидетелства, че Девицата е била обручена с Иосифа не за брачно общуване, а за да бъде Тя запазена в девството си за свидетелство на бъдещето, тъй че домостроителството за пришествието на Господа в плът да бъде несъмнено удостоверено като станало без участието на мъж, но със силата на Св. Дух“.

 

Така се обяснява този факт, засвидетелстван в Св. Писание, че Дева Мария, след като била обручена, сиреч венчана за Иосифа и доведена в неговия дом в Назарет, тя и старецът не живеят брачен живот. По тази причина, когато се появяват първите признаци, че тя е непразна, той е бил много смутен от това. Не знаейки същинската причина и бидейки убеден, че е извършен грях, но не желаейки да я осрами, той решава тайно в себе си да я напусне. Но когато Ангелът му открива истината, чак тогава тревогата е вдигната от светата му душа. Така се обяснява и този въпрос на пречистата  Дева към Архангела, когато той ѝ благовести, че Тя ще роди Син: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам“. Как не познава? Нали това става в дома на Иосифа и нали той се нарича неин мъж, а Тя негова жена? Да, наричат се, но и само толкоз и нищо повече! Ако Тя наистина беше негова жена, и ако той наистина беше неин мъж, тогава този въпрос щеше да е съвсем излишен. Но сега този въпрос ни открива нещо много повече, а именно: щом Тя не знае мъж, значи няма такъв, значи Тя наистина е взета от Иосифа не за брачен живот! А това именно потвърждава Преданието, че Тя наистина е била дала обет за девство, и че тоя обет е бил най-главното и най-същественото в нейния живот, че именно за спазването на този обет се сключва един същински законен, при все това фиктивен брак. За този именно фиктивен брак светите отци привеждат още едно съображение на Божия промисъл. След тържественото предсказание на Исайя: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син“, лукавият е наблюдавал всички израилски девици, за да осуети това пророчество. Но Бог, Който „улавя мъдрите в тяхното хитруване“ го „надхитрил“, тъй като след обручението на Мариам за Иосифа дяволът прекратил наблюдението си над нея. За този случай Исайя има специално пророчество, но понеже то е пророчество – загадка лукавият, очевидно, не е можал да го разбере. Ние ще го приведем малко по-долу.

 

 

 

 

 

 

 

 

Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват!  Амин!

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.