Започва Страстната седмица

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наречена още „Седмицата на страданията“, тя е последните дни от земния живот на Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

Спомням си и до днес. Беше понеделник вечер. Бях много малък, моята майка и леля ми ме заведоха на черква. В храм „Свети апостоли Петър и Павел“ Седнахме на столовете и не след дълго започна четенето на вечерната служба. Да вечерна. Всяка вечер от 20ч. цялата седмица. Чуствах някаква тайнствена тържественост и смирение. Беше ми много интересно и една тихо спокойствие витаеше наоколо. Така бе някога…

Според православния календар тази седмица завършва с ВЕЛИКДЕН.

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Велики понеделник

Според библейския разказ на този ден Исус отишъл на поклонение в Йерусалимския храм – светинята на всички евреи. На площада и в предверието на храма заварил сергии и голяма глъч, караници и врява. За да влязат в храма, всички евреи трябвало да си платят, и то не със свои, а с храмови пари. Това било една от причините пред храма да има дълги маси, отрупани с храмови и обикновени монети. Търговците на жертвени животни пък идвали пред храма заедно с кравите, овцете и гълъбите. Площадът се превръщал в пазар, в същинско тържище пред вратите на божията обител.

Щом Исус видял тълпящите се хора и чул цялата тази врява, останал дълбоко огорчен. Разгневен, той събрал от земята въжета и направил от тях бичове, с които разгонил всички търговци и животни. Преобърнал масите с парите, а на продавачите на гълъби казал:

– Вземайте клетките си и се махайте! Как посмяхте да превърнете дома на моя Баща в пазарен площад!

Това е една от причините фарисеите да се настроят срещу него и в последствие да поискат наказанието му. Управниците на еврейския народ по това време завиждали и се страхували от проповедите на Исус, застрашаващи тяхната власт и богатство.

Иисус влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник.

В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

„И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа, и рече й:

– Отсега нататък да няма плод от тебе до века.

И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха:

– Как на часа изсъхна смоковницата?

А Исус в отговор им рече:

– Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

„Притча за безплодната смоковница“

Според Ветхия Завет, на смокините се приписвала целебна сила, в частност считало се, че „пласт от смокини” премахва циреи. Смоковницата принадлежала към числото на седемте растения и продукти, символизиращи богатството на обетованата земя. Смоковници засаждали в лозята, лозата да обвие ствола на дървото. Изразът „да живееш под лозата и смоковницата” иносказателно означавал мир и благосъстояние.

Но освен природни свойства, смоковницата имала още и символично значение. За учителите на Израил, равините, тя станала символ на мъдростта. В един от трактатите на Талмуда е зафиксирано такова изказване на рабби Йоханан: „Както смоковницата – по всяко време, когато човек се докосва до нея, намира на нея плод; така и думите на Тората – по всяко време, когато човек ги произнася, намира в тях смисъл”. Иудейският мъдрец обещава плодове от закона Мойсеев – „по всяко време”.

В това се вижда някакъв максимализъм, нали през зимата смоковницата не дава плодове.

Когато пък Христос през април се приближил към някаква, даваща надежди, смоковница да търси плодове, Той не намерил нищо. Символично – Той не намерил този добър плод, който обещавали равините „по всяко време”. И в противовес на техните претенции за максимална мъдрост Господ заявил: „Да няма плод от тебе вовеки”.

Смоковницата тозчас изсъхнала до корен. Станало конкретно, очевидно за околните, чудо. Но в същото време станало и чудо символично.