МОЯТ БЛОГ – МОЛИТВА ЗА ЧАШАТА

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

30.03.2018г. петък
автор: Оги Новаков

 

 

„МОЛИТВА ЗА ЧАШАТА“

Когато стигат до Гетсиманската градина сред маслиновите дървета, Иисус оставя осем от апостолите си вероятно близо до входа на градината, като им казва: „Седнете тук, докато отида ето там и се помоля.“ Заедно с трима апостоли — Петър, Яков и Йоан — той влиза навътре в градината. Обзет от силна тревога, Иисус казва на тримата: „Душата ми е дълбоко нажалена, дори до смърт. Останете тук и стойте будни заедно с мене.“

Иисус се отдалечава на известно разстояние от Петър, Яков и Йоан, „пада на земята и започва да се моли“. За какво се моли на Бога в този напрегнат момент? „Татко, за тебе всичко е възможно, махни от мене тази горчива ЧАША. Все пак нека бъде не както аз искам, но както ти искаш.“

Какво има предвид Иисус? Нима се отказва от ролята си на Изкупител? В никакъв случай!

Иисус е наблюдавал от небето големите страдания на други хора, убити от римляните. Сега като човек, който е раним и усеща болка, той не гори от желание да посрещне предстоящото изпитание. Но Иисус се измъчва най–вече защото разбира, че смъртта му като презрян престъпник може да опетни името на неговия Баща. Само след няколко часа той ще бъде провесен на стълб като богохулник.

След като се моли дълго, Иисус се връща при тримата апостоли и ги заварва заспали. Той казва на Петър: „Не можахте ли поне един час да останете будни заедно с мене? Стойте будни и не преставайте да се молите, за да не попаднете в изкушение.“ Иисус съзнава, че апостолите също са под голямо напрежение и че е късно, затова добавя: „Духът е бодър, но плътта е слаба.“

После той се отдалечава за втори път и се моли на Бога „тази горчива ЧАША“ да го отмине. Когато се връща, отново заварва тримата апостоли да спят, макар че би трябвало да се молят, за да не попаднат в изкушение, и те „не знаят какво да му отговорят“. Той се отдалечава за трети път, пада на колене и започва да се моли.

Иисус е силно притеснен за позора, който смъртта му като престъпник ще донесе на името на неговия Баща. Йехова чува молитвите на Сина си и изпраща един ангел да го укрепи. Въпреки това Иисус продължава да се моли на Баща си, и то „още по–усърдно“. Психическото напрежение е огромно. Само какъв товар лежи на раменете му! От действията му зависят неговият вечен живот и вечният живот на вярващите хора. Затова потта му „става като капки кръв, които падат на земята“.

Когато за трети път се връща при апостолите си, Иисус отново ги заварва да спят. „В такъв момент вие спите и си почивате! — казва той. — Ето, наближава часът Човешкият син да бъде предаден в ръцете на грешниците. Станете и да вървим! Ето, предателят ми е близо.“

МОЛИТВА ЗА ЧАШАТА
От звезден рой бе озарен завоя
на пътя по заобления склон.
Край планината Елеонска своя
извечен път прорязал бе Кедрон.
Моравата бе тук наполовина —
и почваше самият Млечен път.
Напираха сребристите маслини
по въздуха да тръгнат да вървят.
Достигнаха градина. Зад стената
оставил учениците, смирен
той каза им: „До смърт скърби душата,
постойте тук и бодърствайте с мен.“
Той се отказа — без противоборство! —
като от чужд, ненужен му запас,
от всемогъщество и чудотворство
и вече беше смъртен, като нас.
И край на гибел и на смърт студена
бе нощният безкраен небосвод.
Безлюдна беше цялата вселена
и само тук бе място за живот.
И вгледан в тая пропаст черна, страшна,
без край и без начало — и без брод,
с молба да го отмине тая чаша
вопиеше към бога в кървав пот.
Смекчил с молитва смъртната умора,
излезе гой. Налегнати от сън,
в коилото край пътя, до стобора,
лежаха учениците отвън.
Разбуди ги: „Вас господ сподоби ви
да сте край мен, а спите до един!
Ще се предам в ръцете нечестиви.
Отива человеческият син!“
Не беше свършил и като по чудо
с димящи факли, с мечове гмежта
изскочи и пред скитниците — Юда
с предателска целувка на уста.
И Петър меч извади и отсече
ухото на един разбойник той,
но чу: „Недей да вадиш нож, човече,
не се гневи, на мястото си стой!
Нима не може воинство крилато
да ми изпрати моят мил баща?
Без косъм да ми падне от главата,
те биха се разпръснали в нощта.
Но книгата на дните си оскъдни
дочетох аз като послушен син.
Сега написаното ще се сбъдне
и нека да се сбъдне то. Амин.
Ти виждаш, времето е като притча,
лети и би могло да изгори.
Аз в името на нейното величие
ще вляза в гроба сам. И сам в зори
на третия уречен ден ще стана.
И — както трупи по река — на съд
към мене като корабни кервани
от мрака вековете ще текат.“

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

 

Comments are closed.