МОЯТ БЛОГ – ВЕЛИКИ ВТОРНИК

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

03.04.2018г. Велики Вторник
автор: Оги Новаков

 

 

„ВЕЛИКИ ВТОРНИК“


Велики вторник е деня за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом.

На Велики вторник Иисус Христос разказва притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба на Йерусалим, с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.

„Притчата за талантите“

Иисус Христос предпазвал хората от нерадението и леността. Всеки човек е длъжен да развива своите дарования и да служи с талантите си на Бога и на хората. Ето каква притча Той разказал относно това:

„Син Човечески прилича на богат господар, който тръгвайки за далечна страна, повикал слугите си и им връчил своето състояние. На един от слугите си той дал пет таланта, на друг – два, на трети – един талант.
Слугата, който получил пет таланта, отишъл, вложил ги в работа и придобил още пет. Притежаващият два таланта постъпил по същия начин и спечелил още два. А получилият един талант го закопал в земята и скрил среброто на своя господар.
Когато господарят се върнал, той повикал слугите си и поискал от тях отчет за това как са се разпоредили с парите. Получилият пет таланта донесъл други пет. Господарят се зарадвал и го похвалил: „Хубаво, добри и верни рабе, в малкото си бил верен, над много ще те поставя.“
Приближил се и получилият два таланта и се обърнал към господаря си: „Господарю, ти ми даде два таланта, ето още два, които придобих от тях.“ – „Хубаво, добри и верни рабе, в малко си бил верен, над много ще те поставя.“ – похвалил и него господарят.
След това се приближил слугата, получил един талант, и казал: „Господарю, аз знаех, че си жесток и користолюбив човек, и се уплаших от теб. Поради това закопах таланта ти в земята. Ето ти твоето.“ – „Лукави и лениви рабе – отговорил стопанинът, – с твоите думи ще те съдя. Ти знаеше, че съм човек жесток и користен. Защо тогава не даде среброто на търговците, за да си го получа с печалба. И така, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет. Защото всекиму, който добре се ползва от това, което му дават, ще се прибави, а който не пожелае да използва това, което е получил, ще бъде лишен от всичко.“ След това заповядал на слугите си: „Вземете този негоден раб и го хвърлете в непрогледната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби“.“

Така Господ на всеки от нас се доверява докрай, отдавайки таланти, под които ние разбираме способности, дарове Божии, с които Той ни обогатява. Той не просто ни доверява нашия живот, но ни доверява да действаме от Негово име, зад Него да се „прикриваме” и защитаваме. И това Божие доверие в някого може да извика радост, а в някого – уплаха и даже отдръпване, защото да живееш с такова доверие, с такава любов не е много просто. Твърде по-просто е да живееш по правила и схеми, които от по-рано са известни и предопределени, когато знаеш, че на всяка конкретна постъпка следва определен отговор. А християнството не ни дава никакви опори: ни увереност, ни гаранция – нищо, а само знанието за това, което Бог ни доверява.

 

На Велики вторник момичетата изпълняват древен ритуал:

В този ден на Страстната седмица във всички епархии на Българската православна църква вечерта се отслужва Последование на Жениха.

На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

 

Иисус разказва още:

„Притча за десетте девойки и младоженеца“

Според еврейския обичай десет девици излизат да посрещнат младоженеца и да се включат в сватбеното шествие. При пристигането на младоженеца те ще го почетат, като осветят пътя със светилниците си, докато той води своята невяста в приготвената за нея къща. Но какво се случва?

Исус обяснява: „Лекомислените взеха светилниците си, но не взеха масло със себе си, докато разумните взеха и масло в съдинките си заедно със своите светилници. И понеже младоженецът се бавеше, всички те задрямаха и заспаха.“

„Точно в полунощ се чу вик: ‘Младоженецът идва! Излезте да го посрещнете.’“

„Тогава всичките девици станаха и подготвиха светилниците си. Лекомислените казаха на разумните: ‘Дайте ни малко от вашето масло, защото светилниците ни вече гаснат.’ Разумните отговориха: ‘Може би няма да има достатъчно и за нас, и за вас. По–добре отидете при търговците на масло и си купете.’“

„Докато те бяха излезли, за да купят, младоженецът пристигна и девиците, които бяха готови, влязоха с него на сватбеното угощение и вратата се затвори след тях. По–късно останалите девици също дойдоха и казаха: ‘Господине, господине, отвори ни!’ А той им отговори с думите: ‘Казвам ви истината, не ви познавам.’“

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

 

Comments are closed.