БЛОГ

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

11.11.2017г. Събота

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА КОТУАНСКИ

 

Почитаме Св. Мина – покровител на семейството

 

Известен Чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджули и други зли сили.

 

Обрадовски манастир

Чували ли сте за манастира „Св. Мина“? На мен са ми разказвали за изцеления. За да стигнете до святото място, трябва да минете през софийския квартал „Бенковски“ в посока Световрачене. След около 2 километра вдясно ще видите табела. Отбивате се, паркирате. После имате 50 метра пеша и сте там. Манастирът е известен също и като Обрадовски – на името на някогашното село Обрадовци (което вече е квартал на София) край което е бил построен. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица. Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 година – прокопава се канал на Владайска река и тя започва да носи тухли и керемиди. От 1942 започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 година. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957г. е построен параклисът ”Св. Св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклисът се ползва като зимна черква.

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази година 2017 през Юли посетихме манастира.

Щом преминете манастирската порта, все едно стъпвате на друга земя. Посреща Ви чисто, приветливо пространство с добре поддържани градини, изобилие от цветя и китни постройки.

Никой не пропуска да отпие глътка вода от лековитото аязмо. А в предверието на църквата е прочутата икона на Св. Мина, която прави чудеса за хората с искрена вяра.

Тази икона, която е била занесена в манастира през 1950 г. от руския художник Михаил Малецки.

Св. Мина се явил в сън на художника и му казал, че той трябва да го нарисува. Малецки бил светски художник и не рисувал иконопис, затова не обърнал внимание. Но сънят се повторил няколко пъти и бил все един и същ. Свети Мина от съня на художника го молел да го нарисува и да занесе иконата в Обрадовския манастир в София. Човекът не знаел нито къде е този манастир, нито дали изобщо съществува. Разпитал хора на Женския пазар за него и се намерили такива, които го упътили.

Той все пак нарисувал иконата, а нейното занасяне съвпаднало с деня на честванията на Свети Великомъченик Мина на 11 ноември. Художникът не е знаел, че това е денят на честването. Легендата разказва, че още веднага сляпо дете е прогледнало, докосвайки се до тази икона.

Чудотворството на иконата продължава до ден днешен, а за манастира  „Свети Мина” се разказва от уста на уста, от опит на опит, от човек на човек, който търси упование във вярата.

На празник е препълнено с богомолци, казват хората, с които се срещаме в манастира. Всеки знае и с удоволствие разказва по някоя история за изцеление, за Божие Чудо.

Празникът на манастирът посветен на Свети великомъченик Мина е на 11-ти ноември.
Смята се, че Свети великомъченик Мина е покровител на пътниците, бездомните хора, семейството, жените без партньор, лечителите, бедните, знахарите и жените, които не могат да заченат.

Хората, които се молят пред иконата на Свети Мина вярват, че тя има могъща неизчерпаема енергия и лечебна сила и че Свети Мина прави чудеса. Ако човек отиде с чисто и отворено сърце и истинска вяра, то светецът ще откликне на молитвите му. В това се убедих и аз. Повярвайте…
Свети Мина чува молитвите на жените за рожба, помага на семействата да постигнат щастие и благополучие, изцелява болните, помага на нуждаещите се и сбъдва съкровени желания.

 

 

Манастирът е желано място за кръщенета и венчавки, празникът му е на 11 ноември, когато тук се дава курбан и се събират хора от всички краища на страната.

В делничен ден тук ще намерите спокойствие и отмора, особено през лятото манастирът е идеалното място за съзерцание и общение с висшите сили. Заедно с малката ми внучка ЦВЕТЕЯ огряни от слънчевите лъчи се разходихме по една от алеите на манастира.

 

 

 

 

За Репродукцията „СВ. МИНА В ЧУДОТВОРНАТА ГОРА“  >   Цени, размери може да прочетете на страницата.

 

Благодаря Ви, че отделихте от времето си да прочетете всичко това! Повярвайте, ЧУДЕСАТА съществуват!

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

18.10.2017г. Сряда

СВЕТА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА

 

Православната църква почита Св. великомъченица Злата Мъгленска

 

Св. Злата Мъгленска живяла през втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия.

Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.

Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.

Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила:

– Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за оня турчин.

Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.

– Мила наше дъще – плачели бащата и майката, – пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.

В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите от една страна и дългът й като християнка от друга страна застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:

– Ако дори и Вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте – вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка – пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – мъчениците и мъченичките!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства – мъченията.

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.

Подпомогната благодатно от Господа, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него – да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.

И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

13.07.2017г. Четвъртък

ЛУННАТА СОНАТА

 

 

Главен действащ герой е… любовта.

В младежките си години, докато Бетовен живее в Бон (Германия), той се влюбва в красива девойка. Вече мислейки под каква форма да поиска ръката и, той разбира, че тя ще се омъжи за неговият най-добър приятел.

В случай, че не знаете по това време се завихря Романтизмът.

След няколко години във Виена, композиторът е приет от семейството на Брауншвайг. Това благородно унгарско семейство води произходът си от един от героите на кръстоносните походи и е име на графска титла. В семейството има четири деца – Тереза, Жозефина, Шарлот и Франция, израснали свободно и без надзор в голяма къща в имението из селските райони.
През пролетта на 1799 майката довела във Виена Тереза и Жозефина, съответно на 24 и 20 години по това време.

През лятото на следващата година, Бетовен се запознал с братовчедката на Брауншвайг – 16-годишната Жулиет, която пристигала от Италия. Веднага във Виена е наречена „прекрасната Гвирдачи“. Жулиета била очарователна и лекомислена, и изглежда отвърнала на чувствата на Бетовен.

Той се надявал да се ожени за нея, въпреки че разбирал, че трябва да преодолее класовите предрасъдъци. Прекараното лято на 1801 г. от Бетовен в имението на Брауншвайг, заедно с Жулиета, било прекрасна идилия. Запазена е беседката, на която според мълвата, Бетовен е написал:

„ЛУННАТА СОНАТА“

/повече информация за картината може да прочетете като натиснете върху самата картина/

Лунната соната е посветена на графиня Жулиета Гвичарди и е свързана с един от романтичните епизоди от живота на Бетовен.
За първи път Лунната соната на Бетовен била изпълнена през 1802 г. в Брауншвайг (имение Брунсвиков), Унгария. Естествено лично от него. Бетовен написва вероятно предходната година сонатата и я посвещава на 17-годишната си любов – Жулиета Гвичарди.

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак…

Не плачи! Нали и ти си птица!…

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!…

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай — долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

 

 

Благодаря, че отделихте от времето си за моята публикация!

 

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

09.07.2017г. Неделя

ПЪЛНОЛУНИЕ В КОЗИРОГ

 

Днес, неделя, 9-и юли, точно в 07:08 часа, настъпи Пълнолунието в Козирог, познато още като Благословената Луна. Очаква Ви забележителна промяна в начина, по който възприемате света.

 

Докато в повечето случаи енергията на Пълнолунието действа отрезвяващо и ни дава сили да излезем извън зоната си на комфорт, за да покоряваме нови хоризонти и да следваме мечтите си, това юлско Пълнолуние ще действа по точно противоположния начин – ще успеем да оценим това, което вече притежаваме и ще му се насладим до краен предел. Отделете време да благодарите на себе си, на Вселената, на Бог, за всичко, което имате.

Нека да проследим кои са най-важните неща, които трябва да знаем за Пълнолунието в Козирог: 

  1. Ще усетим нужда да се откъснем от сигурността, която ни дава семейството и да поемем отговорност за собствените си живот. Това може да е труден и емоционално изтощителен процес, който изисква време. Добре е да си дадем това време.
  2. Ще усетим, че личният ни път се различава от този на близките ни. Сега е моментът да се сподели това и да се помоли за разбиране и толерантност по отношение на различния ни и уникален път както в личен, така и е професионален план. Дори и да има разочаровани, то ще е за кратко, затова не се притеснявайте прекалено за това.
  3. Независимо че емоциите ще ни захлупват на моменти и ще искаме да има се отдадем, няма да имаме това време. Емоциите ще протичат заедно с действието, защото това Пълнолуние изисква да действаме и то активно.
  4. Подходящ момент е да изчистим съзнанието си от стари мисли и принципи, но е и добре да изчистим дома си от ненужни вещи, които ни затрупват от много време. Подарявайте това, което не ви е нужно.
  5. Енергията на това пълнолуние ще ни накара да извървим пътя от личната несигурност до зрялото ни аз. Сега този процес ще започне и няма как да го спрем. Това ще е момент на едно ново осъзнаване за собствения ни живот.

 

Най-силно ще усетят събитието кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората с лични планети и Асцендент в тези знаци. При тях запазването на хармонията в отношенията с най-близките им хора ще е трудна задача. От една страна е много вероятно да се претоварят в желанието си да угодят на всички, което в последствие ще ги умори и изнерви. От друга страна може да се отдадат изцяло да себе си и да забравят близките и техните нужди, което пък ще разстрои останалите. Който и от двата сценария да преобладава е важно да се постараят да са достатъчно търпеливи и отзивчиви към другите, но без да се увличат и да губят връзка със себе си и собствените си нужди.

Важно е да се постараят хем вълкът да е сит, хем агнето цяло, а при всеки отделен представител на тези зодии формулата за успех ще бъде различна.

Въздушните знаци Водолей и Близнаци по всяка вероятност ще са влюбени и до голяма степен фокусирани върху близък до сърцето им човек. Важно е в желанието си да угодят на този човек да не забравят себе си и собствените си нужди.

Водните знаци Риби и Скорпион ще имат шанса да приключат с важни задачи и проекти и да се освободят поне до известна степен от напрежение, което отдавна ги тормози.

Огнените знаци Лъв и Стрелец ще са склонни да харчат крупни суми, опитвайки се по този начин да демонстрират любовта си към най-близките. Ако освен правилните подаръци, съумеят да подберат и правилните думи и отношение, ще направят хората около тях наистина щастливи и признателни.

Земните знаци Телец и Дева около Пълнолунието ще имат най-силна нужда от почивка и няма да им се занимава особено много със светски събирания или с активно общуване. Най-добре биха изкарали периода в тясна семейна атмосфера, обградени от най-близките, но и спазвайки известна дистанция с тях.

 

Под въздействието на пълнолунието може да станем прекалено настоятелни и така може да навредим както на себе си, така и на околните. През този ден е необходимо да бъдем по-внимателни, а така също и в предходния и през следващия, защото не са изключени някои физически или психически натоварвания, травми и инциденти.
Пълнолунието прави хората емоционални, но пълната луна в Козирог има своите особености. При много от нас ще се появи желание да контролираме близките си, да ги командваме, да им налагаме собственото си мнение, да ги ограничаваме, да ги спираме, да им създаваме прегради и препятствия по пътя.
Нека внимаваме да не би нашите желания да държим всичко под контрол да ни създадат неудобни ситуации. Също така могат да се появят въпроси с разпределението на парите, на властта, и положението, което заемаме.
Козирогът е амбициозен и трудолюбив знак, затова нека да очакваме повишена активност. Възможно е да искаме да приключим с нещо, което сме започнали преди две седмици на Новолунието. Пълнолунието напомня, че работейки усърдно ще пожънем заслужените плодове на нашия труд. Тъй като Козирогът е не само трудолюбив, но е и упорит, може прекомерната работа да доведе до много резултати и то стабилни във времето.

 

Как правилно да използваме енергията на Пълнолунието ?
Трябва да си поставим цел и насочено да работим в тази посока. Пълната Луна в Козирог дава импулс, тласък, нека да го използваме ползотворно!
Това Пълнолуние ще ни даде едни стабилни резултати, ще се чувстваме много сигурни и по-отговорни във всяко едно направление, независимо че може да ни накара да преминем през някой по-трудни и трансформиращи моменти. Нека приемем всичко спокойно и да не се съпротивляваме излишно, всичко се случва, защото това е пътят на нашето израстване! Всяко зло за добро!

 

Оставете старата енергия да си отиде, без да се опитвате да я задържите. Това са връзки с неприятни хора, процеси, мисли. Ако нещо сега приключва, значи така трябва да стане.

Желая ви успех! И знаете, че Ви обичам!   

 

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

24.06.2017г. събота

 ЕНЬОВДЕН

Днес е Еньовден – един от най-мистичните празници, в който всичко магично слиза на земята…

На този ден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

 

Днес е Еньовден – български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В народните представи САМОДИВИТЕ или САМОВИЛИТЕ са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, понякога и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.

Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ВЕТРОВЕТЕ, затова и появата им е често съпроводена с ВИХРУШКА. Някои от тях приличат на антични амазонки – въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.

 

Самодивите обитават тъмните лесове, дивите планински усои и дълбоки езера. Една такава загадъчна мистност е и „САМОДИВСКО ЕЗЕРО“

/повече подробности за картината вижте тук http://artogi59.com/11021-lake-of-the-wood-nymphs/

 

 

САМОДИВИТЕ се появяват най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. При мръкване самодивите отиват край водите – езера, вирове, извори, кладенци – събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой. Както ще се види по-нататък, тази бдителност си има повече от уважителни причини. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища – онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по „самодивските“ морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти. В съвременна България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.

Магическата сила на самодивата е в дрехите (или в сянката й). Ето защо ако някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да избяга на воля. Понякога самодиви се разделят с девството си по собствено желание – носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент, обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт. В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.

Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци. Във фолклора такива самодиви са често неанонимни, индивидуализирани – Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда, а техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.

Никакви етнографски описания обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български поет Христо Ботев (1849-1976 г.). На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина „цяла вселена“, измъчвайки се под под палещите лъчи на слънцето, докато…

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, засмена!

(…)

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат…

 

ЕНЬОВДЕН е!

 

 

 

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

06.05.2017г. събота

 УТРО НАД РОДОПИТЕ

Има нещо магично. Нещо притегателно и духовно зареждащо. Неизчерпаем извор на енергия през всичките векове, Родопите, загадъчна, но гостоприемна и добра.

 

Планината, прокълната от боговете. Планината на Орфей.

С тези имена наричат една от най-красивите български планини – Родопите.

Според вярването на траките, населявали някога българските земи, в далечно време Родопа планина била прочута с красотата си девойка, харесвана дори от боговете. Те скрито се надявали да пленят хубавицата, всеки от тях мечтаел тя да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. (Разказва се, че от тези каменни грамади израснали пловдивските тепета.) Ала като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил красивата девойка и тя станала планина.

Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец, Орфей, с които той омайвал птици и животни. Скитал веднъж Орфей цял ден из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, само скали били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее – песен след песен. Разказват, че три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.

Има и друга легенда за планината. В много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той странял от хората, от техните съблазни и крамоли. Живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни.

Далеч се носела славата му, можел той да вдигне на крак тежко болни, да възстанови слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия планински въздух, с благите слова на родопския отшелник.

Дълго живял поп Слав и дълги години помагал на хората. От признателност към добротата и лечителството му народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се заличавал. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес Попславова поляна.

Завой след завой… Върхове, скали и слънце, оглеждащо се във водите… Река се вие покрай пътя. Пътят следва речните завои и аха да се загуби сред цветните възвишения – пак се връща до реката…

Небето ту приветливо, ту намръщено. Само цветните багри, преливащи от зелено през златно до червено-оранжево, насищат очите ми с красота.

 

Кръстова гора

Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи. Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст.

Каменните гъби

Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково. Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м.

 

Караджов камък

Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък.

 

Орлово око

Панорамната площадка „Орлово око“ е съоражение изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин.

 

Белинташ

Белинташ е природна забележителност намираща се в землището на село Сини връх. Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище.

 

Дяволският мост

Дяволският мост (Шейтан кюприя) е средновековен мост на река Арда. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата.

 

Дяволското гърло и Ягодинската пещера

Това са 2 отделни пещери намиращи се в близост една до друга. И двете са много красиви, но и много различни пещери. Дяволското гърло е сравнително млада пещера (175 хил. години) и поради тази причина там няма сталактити, сталагмити или сталактони. Такива ще откриете в Ягодинската пещера, където освен това ще може да видите красивите пещерни бисери.

 

 

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

16.04.2017г. неделя

 ГОСПОД НИ Е СЪЗДАЛ ЧОВЕЦИ, ЗА ДА НОСИМ ЧОВЕЩИНА!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!

 

Този свещен поздрав грее и до днес, и ще топли християнските сърца во веки по целия свят.
Православният свят празнува днес Възкресение Христово – денят в който синът Божи Иисус Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
С поздрава: „Христос Воскресе – Во истина Воскресе“ вярващите ще се поздравяват следващите 40 дни.

 

 

Чудото на Възкресението

Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.

Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ. Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:

„Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна,
ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко“ .

Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалена, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили“.

Това като чули двамата – Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен, само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил и замислени си тръгнали обратно.

Мария Магдалена, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: „и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили“.

„Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“ . Тогава Христос внушително й казва: „Марийо!“ И тя стреснато вдига поглед и казва: „Равуни!“, което значи Учителю.

Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалена.

Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея – радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалена се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.

Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: „Христос воскресе!“ На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.

Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.

Черпете от тоя поток на радост. „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ .

Да се радват мъже, жени, старци и младежи, бедни и богати – от гроба възсия спасението. „Христос воскресе!“ – „Воистину воскресе!“

Честита великденска радост!

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

14.04.2017г. петък

 МОЛИТВА ЗА „ЧАШАТА“

Когато стигат до Гетсиманската градина сред маслиновите дървета, Исус оставя осем от апостолите си вероятно близо до входа на градината, като им казва: „Седнете тук, докато отида ето там и се помоля.“ Заедно с трима апостоли — Петър, Яков и Йоан — той влиза навътре в градината. Обзет от силна тревога, Иисус казва на тримата: „Душата ми е дълбоко нажалена, дори до смърт. Останете тук и стойте будни заедно с мене.“

Иисус се отдалечава на известно разстояние от Петър, Яков и Йоан, „пада на земята и започва да се моли“. За какво се моли на Бога в този напрегнат момент? „Татко, за тебе всичко е възможно, махни от мене тази ЧАША. Все пак нека бъде не както аз искам, но както ти искаш.“ Какво има предвид Иисус? Нима се отказва от ролята си на Изкупител? В никакъв случай!

Иисус е наблюдавал от небето големите страдания на други хора, убити от римляните. Сега като човек, който е раним и усеща болка, той не гори от желание да посрещне предстоящото изпитание. Но Иисус се измъчва най–вече защото разбира, че смъртта му като презрян престъпник може да опетни името на неговия Баща. Само след няколко часа той ще бъде провесен на стълб като богохулник.

След като се моли дълго, Иисус се връща при тримата апостоли и ги заварва заспали. Той казва на Петър: „Не можахте ли поне един час да останете будни заедно с мене? Стойте будни и не преставайте да се молите, за да не попаднете в изкушение.“ Иисус съзнава, че апостолите също са под голямо напрежение и че е късно, затова добавя: „Духът е бодър, но плътта е слаба.“

После той се отдалечава за втори път и се моли на Бога „тази ЧАША“ да го отмине. Когато се връща, отново заварва тримата апостоли да спят, макар че би трябвало да се молят, за да не попаднат в изкушение, и те „не знаят какво да му отговорят“.  Той се отдалечава за трети път, пада на колене и започва да се моли.

Иисус е силно притеснен за позора, който смъртта му като престъпник ще донесе на името на неговия Баща. Йехова чува молитвите на Сина си и изпраща един ангел да го укрепи. Въпреки това Иисус продължава да се моли на Баща си, и то „още по–усърдно“. Психическото напрежение е огромно. Само какъв товар лежи на раменете  му! От действията му зависят неговият вечен живот и вечният живот на вярващите хора. Затова потта му „става като капки кръв, които падат на земята“.

Когато за трети път се връща при апостолите си, Иисус отново ги заварва да спят. „В такъв момент вие спите и си почивате! — казва той. — Ето, наближава часът Човешкият син да бъде предаден в ръцете на грешниците. Станете и да вървим! Ето, предателят ми е близо.“

МОЛИТВА ЗА ЧАШАТА
От звезден рой бе озарен завоя
на пътя по заобления склон. 
Край планината Елеонска своя 
извечен път прорязал бе Кедрон.   
 
Моравата бе тук наполовина — 
и почваше самият Млечен път. 
Напираха сребристите маслини 
по въздуха да тръгнат да вървят.   
 
Достигнаха градина. Зад стената 
оставил учениците, смирен
той каза им: „До смърт скърби душата, 
постойте тук и бодърствайте с мен.“   
 
Той се отказа — без противоборство! — 
като от чужд, ненужен му запас, 
от всемогъщество и чудотворство 
и вече беше смъртен, като нас.   
 
И край на гибел и на смърт студена
бе нощният безкраен небосвод. 
Безлюдна беше цялата вселена 
и само тук бе място за живот.   
 
И вгледан в тая пропаст черна, страшна, 
без край и без начало — и без брод, 
с молба да го отмине тая чаша 
вопиеше към бога в кървав пот.   
 
Смекчил с молитва смъртната умора, 
излезе гой. Налегнати от сън, 
в коилото край пътя, до стобора, 
лежаха учениците отвън.   
 
Разбуди ги: „Вас господ сподоби ви 
да сте край мен, а спите до един! 
Ще се предам в ръцете нечестиви. 
Отива человеческият син!“   
 
Не беше свършил и като по чудо 
с димящи факли, с мечове гмежта 
изскочи и пред скитниците — Юда 
с предателска целувка на уста.   
 
И Петър меч извади и отсече 
ухото на един разбойник той, 
но чу: „Недей да вадиш нож, човече,
не се гневи, на мястото си стой!   
 
Нима не може воинство крилато
да ми изпрати моят мил баща? 
Без косъм да ми падне от главата, 
те биха се разпръснали в нощта.   
 
Но книгата на дните си оскъдни 
дочетох аз като послушен син. 
Сега написаното ще се сбъдне 
и нека да се сбъдне то. Амин.   
 
Ти виждаш, времето е като притча, 
лети и би могло да изгори. 
Аз в името на нейното величие 
ще вляза в гроба сам. И сам в зори
 
на третия уречен ден ще стана. 
И — както трупи по река — на съд 
към мене като корабни кервани
от мрака вековете ще текат.“

 

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

08.04.2017г. събота

 ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР

 

След като Иисус се среща с Марта и после с Мария близо до Витания, те отиват до гробницата на Лазар. Това всъщност е пещера, чийто вход е затворен с камък.

– Махнете камъка“ — нарежда Иисус. Марта не разбира какво възнамерява да направи той и казва обезпокоена:

– Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.

Но Иисус отвръща:

– Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?

Камъкът е махнат, а Иисус вдига очи и се моли:

– Татко, благодаря ти, че ме чу. Знам, че винаги ме чуваш, но говоря заради хората, които са тук, за да повярват, че ти си ме изпратил.

Тази гласна молитва  показва на очевидците, че това, което той ще направи, ще бъде с Божията сила. Тогава Иисус извиква със силен глас:

– Лазаре, излез!

И Лазар наистина излиза. Ръцете и краката му още са увити с погребални превръзки, а лицето му — с парче платно.

– Разповийте го и го оставете да си върви! — заповядва Иисус.

Много от юдеите, дошли да утешават Мария и Марта, виждат това чудо и започват да вярват в Иисус. Други обаче отиват и казват на фарисеите какво е направил. Фарисеите и главните свещеници свикват юдейския върховен съд, Синедриона, в който членува и първосвещеникът Каиафа. Някои от тях се оплакват:

– Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и мястото ни, и народа ни.

Въпреки че са чули за „многото знамения“ на Иисус от очевидци, тези мъже не се радват на това, което Бог прави чрез него. Главната им грижа е собствената им позиция и авторитет.

Възкресението на Лазар е голям удар за садукеите, които не вярват във възкресението. Каиафа, който е садукей, взема думата:

– Нищо не знаете и не разбирате, че за вас е по–добре един човек да умре за народа, а не да бъде унищожен целият народ.

Поради свещената му позиция Бог го кара да каже това — той не го казва „от себе си“. Каиафа има предвид, че Исус трябва да бъде убит, за да не подронва повече авторитета и влиянието на юдейските религиозни водачи. Но той всъщност пророкува, че със смъртта си Исус ще осигури откуп не само за юдеите, но и за всички „разпръснати Божии деца“.

Каиафа успява да убеди Синедриона да планира убийството на Иисус. Възможно ли е Никодим, член на Синедриона, който е благосклонен към Иисус, да му разкрива тези намерения? Така или иначе, Иисус напуска йерусалимската област и успява да избегне смъртта преди определеното от Бога време.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

29.01.2017г. събота

ДОБЪР ДА Е ДЕНЯТ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!

 

Днес искам да споделя с Вас рецептата за едни красиво изглеждащи и доста вкусни

„ПЪЛНЕНИ ПЪЛНОЗЪРНЕСТИ ПИТКИ“

 

 

 

 

Необходими продукти:

    4 пълнозърнести хлебчета
    1 червена чушка
    4 чери доматчета
    суджук (По Ваш вкус може и луканка, филе… Ако сте вегетарианци може и без никаква мръвка)
    2 – 3 скилидки чесън
    топено сирене
    зехтин
    черен пипер
    червен пипер
    мащерка
    магданоз
    4 ч.л. кетчуп, смесени с няколко капки сладък чили сос
    4 яйца

 

 

 

Начин на приготвяне:

 

Отрязваме капачета и издълбаваме хлебчетата.

Не изхвърляйте средата, запазете я и я използвайте.

 

 

 

 

На дъното на тавичка капваме малко зехтин, както и на самите хлебчета.

 

 

 

 

 

Нарязваме чушката, доматчетата и чесъна на ситни кубчета и пълним хлебчетата.

 

 

 

 

 

 

Нарязваме и добавяме суджука.

 

 

После слагаме на всяко хлебче по 1 ч.л от кетчупа със сладкия чили сос.

 

Отгоре нарязваме по 3 кръгчета обикновено топено сирене.

 

 

 

 

Поръсваме с мащерка и украсяваме със стръкче магданоз.

 

 

 

Захлупваме и покриваме с фолио.

Печем в загрята на 210С фурна за около 20-25 минути.

Когато се позапекат махаме фолиото и чукваме яйцата.

Не се тревожете ако се разтекат извън хлебчетата.

Оставяме за още 5-7 минути във фурната.

 

Дано Ви е вкусно, както на мен!

И наздраве с чаша охладено Бяло вино Domaine Peshtera Chardonnay!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

ДОБРО ВИ УТРО, ПРИЯТЕЛИ!

„Родена дълбоко в мислите и във мечтите ми,
картина, самата ти несътворена още приказка.
И пеперудата на моето събудено въображение,
с любов чертите ти рисува в прозрачността на утринния въздух.
И виждам аз как от разтворените длани на ръцете ми,
излитат пеещите птици на душата.
Как всичко хубаво цъфти край мен, ухае и радва всяко живо същество с това, което в този миг се случва.“

Картината е рисувана под влиянието на тази сюита https://www.youtube.com/watch?v=LugEKIRzOfA

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

ВЕЛИКА СЪБОТА

Велика събота – последен ден от Страстната седмица

Днес 30.04.2016Г. Православната църква чества Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден.

На този ден църквата възпоменава телесното погребение на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Цифровая репродукция находится в интернет-музее Gallerix.ru

Когато Исус починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. Разкъсал оковите на мрачния АД и отворил отново райските двери.

В третия ден душата и тялото отново се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.Jesus Resurected2

 “А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба”  “Ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него”Възкръсване

 

БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН

За православните Великден идва с чудо. Всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. И до днес тайнството е неразгадано, въпреки че много учени са градили хипотези. За милиони вярващи по целия свят огънят е небесно чудо.

Според православното вярване Благодатният огън слиза от небето и то само в навечерието на православния Великден – смята се, че в продължение на няколко минути огънят е невеществен – не топли и не изгаря. „Слизането на Небесния огън“ е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.holy-fire-holy-sepulchre-jerusalem-1024x682

На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос возкресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истину возкресе“.

Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.5

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

Легендите разказват

46За първообраз на щедрия старец се смята Свети Никола, роден и живял около трети – четвърти век във византийската провинция Кападокия. Станал епископ още като млад, останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Светецът раздал цялото си богатство на бедните и онеправданите. От там тръгва и традицията с разменянето на подаръци. Друга легенда, но същевременно по-разпространената, представя Св. Николай като спасител на три бедни сестри от продаване в робство (или от проституция) от собствения им баща. Николай ги дарил със зестра и така те могли да се омъжат.
Дядо Коледа има различни имена по света – Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл, но навсякъде е известен с това, че носи подаръци на Рождество Христово и външният му вид навсякъде е идентичен: закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло.

Легендите разказват, че…

santa claus preparing gifts reading lettersДядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца.
Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.

11428642256Деветият елен Рудолф

Най-известният от елените на Дядо Коледа – Рудолф се появява далеч, далеч след другите 8 летящи елени. Червеноносият рогатко е творение на Робърт Л. Мей, който по това време работел като автор на реклами в магазина на Монтгомъри Уард.
През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да увеличи притока на клиенти в магазина. Използвайки подобни рими на тези, използвани от Мур, той създава „Twas the Night Before Christmas“.
В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос.
Когато настъпила Коледа обаче, станало мъгливо и Дядо Коледа започнал да изпитва голяма тревога: ще успее ли да достави всички подаръци за децата.
Така Рудолф спасява Коледата, водейки впряга на Дядо Коледа със светещия си, червен нос.

Легенда за Коледния чорапsanta claus with little girl

В миналото имало богат благородник, който имал три дъщери. След смъртта на съпругата му обаче, щастието и богатството неусетно изчезнали от техния дом, а дъщерите му трябвало да се грижат за всичко в къщата.
Когато дошло време момичетата да се заомъжват, благородникът изпаднал в още по-голяма безпомощност. Нито една от дъщерите му нямала зестра!
Когато една вечер трите момичета простнали прането си над камината, за да изсъхне по-бързо, се появил добрият Свети Николай, който спрял пред къщата на бедното семейство. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените над камината чорапи.
Добродушният мъж взел от шейната си три торби със злато, влязъл през комина на къщата и ги сложил в чорапите на младите момичета.
На сутринта, когато дъщерите се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният мъж успял да види трите си дъщери омъжени и доживял живота си щастливо.
Така се ражда традицията на Бъдни вечер децата да оставят чорапи на камината с надеждата на сутринта да са пълни с подаръци.

85Образът на Дядо Коледа

Представата за Дядо Коледа всъщност дължим на Ню Йорк и в частност – на Джон Пинтард. През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

БЪДНИ ВЕЧЕР Е!!!

Приятели, днес се празнува най-светлият християнски празник – БЪДНИ ВЕЧЕР.
Нека святостта на тази тайнствена вечер донесе на всички Ви безкрайна радост и много, много Здраве!
Всички Вие ме подкрепяхте безрезервно в моето творчество и ме насърчавахте да създавам моите картини. Влагайки всичко това в творбите аз отново откъсвам ЧАСТИЦИ ОТ ДУШАТА СИ. Вплитаики приказки и душевно спокойствие в картините, които рисувам за всички Вас с любов. Бъдете Благословени!
Оги.

Цифровая репродукция находится в интернет-музее Gallerix.ru
Празникът се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос.
Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11.12366
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали.
Мъжете избират и отсичат бъдника – дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдник. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.965

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

ТИШИНАТА НА СПОМЕНА

Много бе минало от нея нощ.
В къщи, край огнището пращеше буен огън разпалил пламъка на пън бъдник. Приготвяше се вечеря. Усещаше се приятния мирис на гозбите.
Загледан към запаленото кандилце на иконостаса усещах нещо, което отдавна не бях изпитвал.
Бъдни вечер е!
През прозорчето…, навсякъде бе натрупал дълбок, пухкав сняг със снежните си сенки и синкаво, пепеляво небе. От комините на сгушените къщи се виеха тънки кълбета дим.
Към портата на селската черква, пристъпвайки по снежна пъртина вървяха баба и внуче хванати за ръце. Тук-там от съседите се дочуваше хлопване на тежки врати, поскърцването на бързи съпки. Някъде излайваше куче. А нощта наближаваше бавно над побелелите дворове и едри снежинки започваха да се лепят по стъклата на прозорчето.
Струваше ми се, че сънувам „ТИШИНАТА НА СПОМЕНА“

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

МИСТЕРИЯТА НА РОДОПИТЕ

Предполагам много от Вас знаят легендата: „Бог, когато раздавал земите по света, българинът закъснял. Трудил се до късно, та затова. И на Бог му станало тъжно, че не останало нищо и взел че му подарил … парченце от Рая“.
И този Рай и до днес не е разкрил всяка своя тайна и мистерия. Гордеем със стотици метри плажове със златен пясък, причудливи скални образувания, зелени долини, ширнали се равнини, високи планини и хиляди красиви кътчета, зареждащи с енергия.
На толкова малка територия сме събрали много стари легенди, разказвани от дядовци на внучета, тайни мълвени от уста на уста, неразгадани загадки. Всички знаем за Мадарския конник, Царичина, Стобските пирамиди, Белинташ, стотици тракийски могили и храмове. В малкото си парченце от рая сме събрали толкова загадки, колкото големи страни не могат да съберат никога.

 

 

Родопите пък се смятат за свещена тракийска планина и родно място на великият певец Орфей…

РОДОПА И ОРФЕЙ
В далечно време Родопа планина била прочута с красотата си девойка, харесвана дори от боговете. Те скрито се надявали да пленят хубавицата, всеки от тях мечтаел тя да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и запокитил огромни каменни скали, за да я скрие от останалите богове. Приказва се, че от тези каменни късове израснали пловдивските тепета. Ала като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил красивата девойка и така я превърнал в планина.
Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец Орфей с които той омайвал птици и животни. Скитал веднъж Орфей цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине. Залисан от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Но търкулнали се камъни събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той. Нямало къде да избяга, само скали били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее. И така, песен след песен. Стари хора разказват, че три дни и три нощи не секнала песента му. Змията бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си прекрасните му нежни и протяжни мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.

 

 

 

 

 

 

Ако човек се вгледа в картината, ще долови шепота на вятъра в листака, нежните, омайващи пътника гласове на родопчанки и цялата тази мистерия на “ПОЛЪХ ОТ РОДОПИТЕ” 76cмX62cм

Ще се радвам да СПОДЕЛИТЕ моята приказка с ваши приятели във ФЕЙСБУК. Нека и те се насладят на творбите ми.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

ПРИКАЗКА ОТ РОДОПИТЕ

 

Сгушено в „пазвата“ на Родопа планина, се намира малко, китно селце, обагрено в червено и орангево от палитрата на есента.
Есента в Родопа планина е приказно красива. Широколистната гора е обагрила в златисти цветове своята премяна. Изникналите иглолистни дървета тук там внасят разнообразие в този прекрасен есенен пейзаж. Цветовете се редуват от златисто и искрящо жълто в брезите, оранжево и ръждивокафяво в буковата гора. Красиво е наистина в Родопите по това време. Листата са се покрили с блестящ оттенък на жълто злато, разпръснати между зелените и строги иглолистни дървета по планинските склонове. Трептят нежно и тихо от полъха на вятъра, предизвиквайки по кожата ни пулсиращи нотки на вълнение. Дърветата изглеждат като подпалени, „изгарящи“ в червени и оранжеви нюанси, а падналите листа образуват безкрайни пътеки, покрити като с жълтици.
Ако се заслушате внимателно ще чуете тъжната песен на Орфей към любимата му Евридика, мелодия пред която дори дърветата свеждат клони в плен на тази силна любов.
Разхождайки се по тесните калдъръмени улички или разглеждайки занаятчийските работилници, човек като че ли се пренася неусетно в една далечна отминала епоха. Всичко е непокътнато и съхранено от времето. Именно това е уникалното на родопскште села, да запазят автентичните родопски традиции и култура.
На границата между митовете и легендите; между реалността и мечтите, Родопите откриват пред нас красотата на невидимото с очите. Навлизайки в нея захвърляш товарът от себе си, а чувството е като да поемеш глътка въздух за първи път.
Ако сте били на разходка до това селце със сигурност от целия фолклорен рай със сигурност ще ви се прииска да похапнете нещо Родопско и традиционно. Грях е да посетиш Родопите и да не похапнеш Смилянски бобец.

Насладете се на моята картина

„Есен в Родопите“ – „AUTUMN IN THE RHODOPES“ 55cmX46cm

Надявам се да Ви хареса. Благодаря, че отделихте време за творбите ми!

Можем да станем приятели във Фейсбук, като ми изпратите покана тук https://www.facebook.com/ogi.novakov с радост ще я приема.

Оги Новаков

Ogi2

 

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

 

 

 РИСУВАНЕТО-ПАМЕТ И КРЕАТИВНОСТ

Рисуването е пряко свързано с въображението. Всеки художник често създава ярки изображения на сгради, природа, хора и различни места. 

 

Понякога върху платното се „изливат“ дори и емоциите по характерния само за дадения човек начин. Тъй като всичко това води до създаването на лична творба, е необходимо и използването на артистични умения. Това в значителна степен допринася за развитието на мозъка.

 

 

След като „изострят“ ума си с помощта на въображението и мисленето, при художниците е възможно да се наблюдава подобрение на паметта. Художникът използва цялата палитра от цветове, за да изрази емоциите си, да покаже и разкрие себе си, чрез това което създава. Вдъхновен от него самия и от света около наго!

 

 

 

 

 

За по-артистичните хора рисуването може да бъде изключително приятен и здравословен начин за развиване на креативните си умения, които така или иначе притежават. Тази творческа дейност може да стимулира и подобрява креативността и при аналитичните натури.

 

 

 

 

 

 

 

С помошта на рисуването временно се излиза от света на страховете и тревогите и се попада в света на забавлението и вълнението. Вероятно основната полза от рисуването за творците е емоционалният аспект.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Comments are closed